На 21 юли лидерите на еврозоната постигнаха съгласие за отпускането на втори спасителен план за Гърция. От този план се очакваше да сложи чертата и да послужи за основа за решаване на проблемите в борбата с огромния дефицит на страната, а оттам – и за връщането на доверието в еврозоната.
Месец по-късно вместо да се подобрява, ситуацията сякаш се влошава. Такова е мнението на анализатора на Bank of New York Mellon Саймън Дерик, цитирано от CNBC.
„Първият сигнал за това бе нежеланието на финландското правителство да внесе необходимата сума в спасителния пакет”, посочва Дерик.
След това дойде желанието на Австрия, Холандия и Словения Гърция да им обещае същите условия за отпускане на заема, каквито бяха дадени и на Финландия. Заради двустранната договореност дори се стигна до заплаха от страна на Холандия, че страната ще наложи вето върху цялата програма за подпомагане на Гърция.
Банковият сектор в Гърция също остава в притеснително състояние. Кредиторите показват все по-голяма неохота при договарянето на дългови суапове, а някои дори се питат дали не предстои ново преструктуриране на задълженията на страната.
На този фон финансовият министър на Гърция влоши прогнозата за брутния вътрешен продукт на страната и вместо по-рано очаквания спад от 3,9 на сто сега се прогнозира свиване на икономиката с 5 на сто. Това прдизвика нови разпродажби на гръцки облигации, като доходността стигна нива, съпоставими с тези, предшестващи втория спасителен пакет.
„През последното тримесечие трябва да достигнем заложените цели, което става все по-трудно заради задълбочаващата се рецесия” предупреди финансовият министър Евангелос Венизелос.
С оглед всичко това не е изненадващо, че пазарите отново показват недоверие към Гърция. Данните, на които се позовава Дерик, показват натиск за продажби на гръцки облигации, което е сигнал, че въпреки втория спасителен пакет ситуацията не се подобрява.
07:39 | 10.09.22 г.