Гърция върви с математически точни и сигурни стъпки към фалит. Невъзможно е да бъде намерен начин за намаляване на дълга и за неговото обслужване от страната, освен ако не бъде открита някаква магическа рецепта, каквато честно казано, не мога да си представя каква може да бъде. Такова е мнението на Христос Мурутис*, гръцки бизнесмен с повече от десетгодишна дейност в България.
Гърция вече достигна до около 350 милиарда евро дълг и с темповете, с които нараства, въпросният дълг ще достигне към края на годината до над 380 милиарда евро. Дори и кредиторите да решат да помогнат с някакъв гратисен период, лихвите ще увеличават непрекъснато размера на дълга и просто цифрите ще изглеждат още по-невъобразими и дори за едно малко дете ще бъде съвсем ясно, че е невъзможно да бъде обслужен. Въпреки всичко гръцките депутати, носейки отговорност към родината и нацията, дадоха още един шанс на правителството да приложи строги мерки – най-тежките, на които сме били свидетели в някоя европейска страна, и дадоха поредния шанс на гърците, без да фалират, да постигнат едно преструктуриране.
Спецификата на новите мерки не дава надежди, че Гърция ще избегне пълния банкрут и повсеместната разруха - нещо, което даде да се разбере в изявленията си и лидерът на дясната опозиционна партия Нова Демокрация Антонис Самарас. Ако Гърция се срине, какво ще стане с нейните банки, функциониращи и в България? Ще настъпи ли техният крах? Трябва ли наистина да ги избягваме? Какво ще трябва да предприеме България, за да защити банковия си пазар? Тези въпроси се поставят много често и непрекъснато се обсъждат и коментират.
В края на миналия месец, на 28 и 29 юни, екип на Централната гръцка банка посети БНБ специално по този въпрос, т.е. да обсъди връзката между двата пазара и евентуалните последствия. За разлика от липсата на дисциплина в централното правителство, частният сектор в Гърция и конкретно банките винаги са работили за щастие с голяма дисциплина и са контролирали по най-добрия възможен начин своето развитие. Когато те почувстваха ограниченията на гръцкия пазар и неговия скромен мащаб, те се разгърнаха бързо на всички пазари в Югоизточна Европа.
Разбира се, някои от тях навлязоха динамично и в Турция (Националната банка на Гърция, собственик но ОББ), и в Египет или Украйна (Банка Пиреос). EFG Eurobank (собственик на Пощенска банка) отиде в Полша и в останалите източноевропейски страни.
Така те балансираха своя портфейл и разпределиха рисковете и капиталите си на повече пазари. България е сред тези страни. Всички ще се съгласим тук, че петте гръцки банки, присъстващи на българския пазар, оказаха много голяма помощ в развитието на сектора през 2004г. - 2008г. с настъпателната си политика при отпускане на кредити. Голямата международна криза принуди всички банки на българския пазар да променят приоритетите си и най-вече гръцките да променят политиката си, хвърляйки всичките си усилия за развитието на пазарите в Югоизточна Европа със същевременно намаляване на активността си в Гърция, поради рецесията на тамошния пазар.
Продължителността, която има гръцката криза с публичния си дълг, им даде възможност да реорганизират съществено своя портфейл с гръцки облигации, така че да бъдат много по-защитени в случай на фалит на Гърция. И така, ако Гърция фалира, факт, който ще трябва да очакваме през следващите две години, гръцките банки ще са вече подготвени, да се справят със ситуацията, която ще възникне и която в никакъв случай няма да означава, че е настъпил краят на света.
Банкрутът на Гърция ще бъде оповестен по всяка вероятност под формата на едно съобщение за предварително договорен haircut, т.е. за намаляване стойността на гръцките облигации и на общия дълг.
Банките, които държат гръцки облигации, ще се наложи вероятно да увеличат акционерния си капитал, което според досегашната тактика, прилагана от ЕЦБ на други пазари (Белгия, Ирландия) ще стане с нейни капитали. Не е изключена, разбира се, продажбата чрез сливане на някои гръцки банки с по-големи от Европа и останалия свят. Моето мнение, с други думи е, че българските вложители, както и всички, които търсят заеми от гръцките банки, не би трябвало да се страхуват в настоящата пазарна ситуация, както и в случай на продължаващо влошаване на проблемите на Гърция и нейния ефентуален фалит.
Банките са се подготвили и вече са сложили решително ударение в дейността си на развитието на други пазари в Югоизточна Европа с намаляване на присъствието си на гръцкия пазар. Проблемите на Гърция по-скоро ще се окажат в полза на българската икономика и в тази област, отколкото да създадат затруднения. Вероятността от рухване на някоя банка клонят към нула. Лично аз, въпреки вярата си, че Гърция ще стигне до фалит или по-добре до преструктуриране на дълга си, имам пълно доверие на гръцките банки в България и ще продължа да го правя, тъй като смятам, че са се подготвили много добре, за да защитят своите вложители и акционери. На всички, които ми задават въпроси в тази връзка, мнението ми е конкретно и се основава на хладната логика и на внимателния анализ на портфейлите на банките, както и на многото разговори с представители на банките в Гърция и България. Накрая, бих искал да спомена, че БНБ е разгледала (доколкото знам) всички евентуални сценарии и ще е абсолютно готова за всякакви варианти. Подсигурила е необходимата капиталова наличност на банките и извършва непрекъснати проверки на тяхната дейност, така че да бъде абсолютно подсигурена за всякакви бъдещи сценарии. Сигурното е, че кризата има да извърви още много път и за Гърция като страна, както и за банките, установени там. Българските клиенти на гръцките банки би било добре да се възползват от шансовете, които възникват в резултат на кризата и да разберат, че разгръщането на тези банки на пазарите на Югоизточна Европа с по-ускорени темпове ще бъде за тях единственият начин да просъществуват с успех в бъдеще и да се "отвържат" от гръцката икономика. *Христос Мурутис живее в България от 1999 г. Родом е от Атина и е завършил право в Гърция. В България е учредител и мениджър на дружеството "Arceland", занимаващо се с управление на недвижими имоти и енергийни проекти на стойност 200 млн. евро и председател на "Асоциацията на собственици на земя и недвижима собственост в България - Bullpoa".
Изказаното мнение е лично и не отразява позицията на Investor.bg.
23:24 | 13.09.22 г.