Лидерите на държавите-членки на Европейския съюз дадоха зелена светлина за членството на Хърватия в ЕС след 6 години на подготовка, помрачени от бавните демократични реформи в Загреб и неохотата за разширяване от страна на ЕС, предаде Ройтерс.
Бившата югославска република с население от 4,4 млн. души трябва да приключи успешно преговорите за присъединяване през следващата седмица, заявиха лидерите в Брюксел, но призоваха хърватското правителство, че не трябва да прекратява борбата с разпространената корупция.
Препоръката отбелязва обрат за Хърватия, която се мъчи от години да убеди правителствата на държавите-членки в ЕС, че съдебната й реформа ще даде реални резултати, и да докаже, че е признала ролята си във войните на Балканите през 90-те години на ХХ век.
Въпреки това усилията й ще бъдат посрещнати с критичен поглед през следващите няколко месеца и надеждите й да се присъедини към ЕС на 1 юли 2013 г. могат да бъдат изложени на опасност, ако евентуален неуспех в реформите убеди част от парламентите на държавите-членки на ЕС да отложат ратифицирането на договора за присъединяване.
„Наблюдението на тези реформаторски усилия до приемането ще даде необходимата сигурност за Хърватия и настоящите държави-членки“, заявяват лидерите на ЕС в проект за изявлението им от срещата на високо равнище.
Няколко правителства начело с британското и холандското настояват за строг мониторинг на Хърватия по време на ратификационния процес и настояват, че завършването на преговорите е далеч от своя край.
Други обаче настояват за по-ясно послание. Мнозина европейски политици се надяват, че награждаването на Хърватия за придвижването на реформата в последната минута ще убеди други правителства от Западните Балкани, че ЕС е готов да приеме нови членове, ако те са готови.
Изглежда разширяването на ЕС се отлага през следващите няколко години, като гласоподавателите се притесняват за неговата цена във време на икономически ограничения, но политиците изпитват силно желание да отключат демократичните реформи на Балканите.
Що се отнася до напредъка на Хърватия за приемането й, европейските лидери посочват в документа: „Това развитие дава нов импулс пред европейската перспектива на Западните Балкани, осигурявайки на тези държави продължение по пътя на реформите“.
Според европейски дипломати една от причините за напредъка на преговорите за присъединяване на Хърватия през последните месеци е бил арестът на бившия хърватски премиер Иво Санадер, който бе издирван за злоупотреба с власт.
Хърватия бе подкрепена и от унгарското правителство, което лобира силно за приключването на преговорите по време на 6-месечното си председателство на ЕС, което приключва през следващата седмица.