Гръцкият премиер Георгиос Папандреу назначи за министър на финансите досегашния министър на отбраната Евангелос Венизелос в опит да си осигури подкрепа за икономическите реформи, които подклаждат безредиците в страната и разделят управляващата партия, съобщи Ройтерс.
Реформите обаче са поставени като условие на страната, за да може да получи международната финансова помощ, която й е нужна да избегне фалита.
Папандреу уволни досегашния министър на финансите Георгиос Папаконстантину, който създаде изключително непопулярна програма за затягане на коланите с цел да бъде получена помощта от Европейския съюз и Международния валутен фонд.
Венизелос, който е сред високопоставените членове на управляващата партия ПАСОК, вече е заемал постове в правителството, като освен министър на отбраната бе и говорител на кабинета, министър на правосъдието и министър на развитието. През 2007 г. той дори се изправи срещу Папандреу като кандидат за лидерската позиция в партията.
Обявяването на новия състав на правителството трябваше да бъде отложено до тази сутрин именно заради колебанията около поста на финансовия министър.
„Проблемът е в поста на финансовия министър. Ако той бъде зает, няма да имаме проблеми. Това е причината за отлагането“, заяви анализатор от Атина, пожелал да остане анонимен.
Гръцки медии съобщиха, че Папандреу е предложил поста на бившия вицепрезидент на Европейската централна банка Лукас Пападемос, но той е отказал.
Очаква се новото правителство да положи клетва по-късно днес, а гласуването му в парламента да се състои във вторник, 21 юни.
Целта на кабинета е да приеме до края на месеца пакет от строги мерки, който впоследствие да бъде гласуван в парламента на страната.
Трима депутати напуснаха ПАСОК през последните няколко дни в знак на протест срещу пакета, предвиждащ намаляване на разходите с 28 млрд. евро за 5 години, който обаче бе поставен като условие от ЕС и МВФ за отпускане на допълнителна помощ за Гърция.
Според анализатори дори правителството да бъде гласувано във вторник и да прокара новите реформи в парламента, шансовете му ефективно да управлява държавния дълг от 340 млрд. евро намаляват.
„Ако политическите и социалните проблеми продължат да се задълбочават, натискът на пазарите за още незабавни решения относно кризата ще нарасне“, се посочва в материал на организацията за макроикономически изследвания Capital Economics.
„И дори ако натискът отслабне и през следващите няколко месеца бъдат постигнати допълнителни споразумения, изглежда доста невероятно това да се отрази в убедително разрешаване на гръцките фундаментални икономически и финансови проблеми“, се казва още там.
16:42 | 04.09.22 г.