Очаквано, гръцкото правителство не успява да постигне консенсус около новите, по-строги мерки за ограничаване на държавните разходи и покриването на ангажиментите към Европейския съюз и Международния валутен фонд, пише CNBC.
Недоволството в Атина набира все повече сила, тъй като икономическата ситуация се влошава и правителството е принудено да приватизира държавни активи, за да успее да получи разрешение за отпускане на поредния транш от спасителните кредити.
Различията сред европейските политици по въпроса какво да се прави са сигнал, че развитие може да се очаква едва след като пазарните участници предизвикат следващ пик на кризата. Някои анализатори обаче посочват, че гърците започват да подлагат под съмнение посоката на политиката, водена от правителството.
„Спасителният пакет никога не е бил удачен по своята същност. Откровено казано, той е спасителен пакет за банките с позиции в гръцки облигации, а не за Гърция. Той е сбъркан в основата си“, коментира анализаторът Карстен Шрьодер от Amplitude Capital за CNBC.
Други анализатори са на мнение, че новите мерки, които Гърция трябва да предприеме, за да получи поредния транш, не са насочени към отстраняване на основните проблеми.
„Плановете за приватизация, дори и да бъдат създадени навреме, няма да бъдат достатъчни за покриване на капиталовите изисквания към Гърция, смята Амрит Посър, главен икономист в Sarasin.
Знаейки това, гръцките политици вярват, че силата на ЕС и МВФ за налагане на новите мерки постепенно угасва.
„Еврогрупата е хваната в капана на дилема. Тя няма сила да заплашва Гърция, тъй като неотпускането на помощ би имало непредвидими последствия за всички нейни членове“, смята специалистът.
Ако дължите на банката 100 евро, това е ваш проблем. Ако обаче дължите един милион – това вече е проблем на банката. В определен момент това ще бъде осъзнато от хората, а политиците ще последват подобни настроения, коментират анализаторите.
„Гърция и други страни от Южна Европа (или поне Португалия) би трябвало да обмислят варианта за банкрут“, посочва Шрьодер. „Ограничителните мерки, комбинирани с нивата на задлъжнялост, не могат да бъдат управлявани. Тези страни никога няма да се оправят по този начин“, добавя той.
Инвестиции в образование и растеж са правилният отговор на кризата според Шрьодер. Гърция обаче ще трябва да обмисли напускането на еврозоната. „Като последна инстанция това стои като опция“, коментира Шрьодер.
Напускането на еврозоната не е правилният отговор според Посър. Неговото мнение е, че трябва да се прибегне до преструктуриране на дълговете.
„Не съществуват юридически процедури това да стане, няма и вариант за техническото изпълнение на подобен план в обозримо бъдеще. Смятаме, че излизането от еврозоната трябва да бъде изключено както поради политически, така и поради икономически причини“, обяснява той.
„Преструктуриране на дълговете няма да доведе до намаляване на номинала на облигациите, а по-скоро до отлагане на плащанията по лихвите или главницата. Като следствие от това частните кредитори ще запазят позицията си към Гърция и няма да имат затруднения“, коментира Посър.
Според него така ще се стигне до голямо облекчение, тъй като Гърция ще има достатъчно време, за да покрие дълговете си и ще може да си отдъхне.
Политиците в еврозоната вероятно се надяват подобен сценарий да се сбъдне бързо, но за гражданите на Гърция това може да не е добър вариант. Те ще трябва да платят цената на мерките, с които страната ще се бори с кризата.
„Някои предполагат, че банкрутите биха могли да създадат нестабилност във финансовата система – откъде да знаем, че тази перспектива не ни се представя от институции с прикрити интереси“, пита Шрьодер.
Може би не е далеч и моментът, когато гърците сами ще си зададат този въпрос, посочват анализаторите.
19:33 | 10.09.22 г.