Докато периферните страни от еврозоната се давят в море от дългове и инвеститорско недоверие, Източна Европа, която допреди две години бе сочена като рисков регион и изпращаше шокови вълни към пазарите, сега блести, но далеч от светлините на прожектора.
Някои от страните от региона се нуждаеха от финансова помощ от Европейския съюз и Международния валутен фонд, но отпуснатите им суми са трохи в сравнение с парите, необходими за спасяването на слабите страни от еврозоната, пише CNBC.
Всички страни от Източна Европа, с изключение на Полша, преминаха през дълбоки рецесии, висока безработица и значително орязване на правителствените разходи. Те обаче съумяха да прескочат на другия бряг в много по-добро състояние, отколкото слабите звена в еврозоната, коментират анализатори.
„Бих казал, че завръщането на инвестициите в региона е позитивна новина, тя създава далеч по-голям потенциал за ръст“, коментира Юрай Кориан, ръководител на отдела за макроикономически анализи в Erste Group.
Още преди година суаповете за предпазване от банкрут за страните от Източна Европа бяха далеч по-ниски в сравнение с тези за периферните страни от еврозоната. Това беше така въпреки факта, че рейтинговите агенции все още присъждаха по-високи рейтинги на въпросните проблемни държави от еврозоната.
Впоследствие рейтингите на страни като Португалия, Ирландия, Гърция и Испания бяха значително понижени, но в Източна Европа все още няма сериозни подобрения на рисковия профил според агенциите.
Румъния например все още има рейтинг, който е под считаните за инвестиционни нива (junk), но суаповете за предпазване от банкрут на държавата са с цена от около 200 базисни пункта. За сравнение, за Португалия, която все още има инвестиционен рейтинг, суаповете са с цена 500 базисни пункта.
„Смятам, че тенденцията към понижение на кредитните рейтинги показва, че пазарите са една крачка пред рейтинговите агенции по отношение на риска. Очакваме повишение на кредитните рейтинги в Източна Европа към края на тази и в началото на следващата година“, коментира Котиан.
В Румъния например дефицитът по текущата сметка се е свил от 13 на сто преди две години до едва 5 на сто сега. Голяма част от това обаче се дължи на болезно високата безработица и силното свиване на икономиката. Заради тях сега страната е далеч по-слабо зависима от външно финансиране и скоро то отново ще започне да расте, посочва анализаторът.
„Румъния изглежда като изключително подценена дестинация – нетните портфейлни инвестиции след 2004 година са едва 2 млрд. евро, при това повечето от тях са вложени през последните няколко тримесечия“, се казва в коментар на UniCredit.
Правителството на страната е решено да продължи с реформите, а от Международния валутен фонд посочват, че са необходими само „маргинални мерки“, за да може бюджетният дефицит на страната да се върне до 3 на сто през следващата година, посочват от банката.
Унгария, която бе в окото на бурята, сякаш постига най-големите успехи, като едновременно съкращава разходите и понижава дефицита по текущата сметка, смята Котиан.
Добро решение за онези, които искат да инвестират в немски правителствени облигации, но без да са изложени на рисковете, свързани с еврозоната, са чешките правителствени облигации, съветва анализаторът.
„Ако търсите спасителен остров и сте притеснени от евентуално разпадане на еврозоната, трябва да инвестирате в Чехия, която е много добра алтернатива на Германия, но без да има общо с еврото, смята той.
В Централна и Източна Европа компаниите са „значително по-малко задлъжнели“ и са по-рентабилни от тези в Западна Европа, показва анализ на Erste Bank. Според данните от него Ирландия, Испания, Португалия и Белгия имат най-силно задлъжнелите корпоративни сектори.
Сред най-силния насрещен вятър, пред който може да се изправи Източна Европа са опасностите, които могат да застрашат износа при отслабване на еврозоната. Особено големи са експозициите към страните от еврозоната на Чехия и Словакия. Сериозен проблем може да се окаже и растящата цена на петрола, смята Котиан.
Регионът може да пострада и в случай на спад на готовността за предприемане на рискови инвестиции, тъй като в такъв случай инвеститорите може да изтеглят парите си от рисковите дестинации.
„Полша и Турция вече генерират повече от обоснованото количество краткосрочни капиталови потоци. Двете страни се очертават като най-уязвимите по отношение на внезапен отлив на капитали в случай на спад в рисковите апетити в глобален мащаб“, предупреждават от UniCredit.
05:33 | 12.09.22 г.