ЕП гласува Западните Балкани да получат до 9,2 млрд. евро гаранции от ЕИБ

Енергийната стратегия на Европейския съюз предвижда Балканите да се превърнат в един от основните резервоари за вода на Европа. От тях ще се черпи при внезапен недостиг на ток или газ. За целта на Балканите, в Алпите и в Норвегия ще бъдат изградени множество язовири и водноелектрически централи, които да захранват с чист ток енергийната система на съюза.

Първата стъпка към осъществяването на този план беше направена днес от Европейския парламент, който прие на първо четене доклад, определящ мандата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) до 2013 г.

В него е заложено най-значително увеличение на финансовите тавани за гаранциите на банката за региона на Западните Балкани. Вместо предлаганите от Европейската комисия 8,7 млрд. евро, депутатите гласуваха бюджет от 9,2 млрд. 

Малко повече пари бяха дадени единствено за актуалната в момента Северна Африка, където през следващите 36 месеца банката ще има на разположение 9,7 млрд. евро, включително допълнителният милиард, който европейският „външен министър“ Катрин Аштън поиска в понеделник в Тунис.

Държавите от Западните Балкани ще могат да разчитат и на средства от заделените 2 милиарда евро за справяне с последиците от глобалното затопляне. Както е известно от научните прогнози, Южна Европа ще бъде засегната най-силно от засушаване, вследствие на климатичните промени и новите язовири ще са добре дошли за попълване на запасите й от вода.

Енергийният комисар на ЕС Гюнтер Йотингер е пестелив, когато говори за проектите за водни резервоари, но не крие, че те са сред приоритетите на съюза, който обяви, че ще се погрижи, както за свързването на енергопреносните мрежи на всички страни членки до 2015 г., така и да намери възможности за складиране на енергия и по-специално на ток.

Брюксел вече задължи страните членки да държат резерви от газ за 30 дни, които след свързването на мрежите ще могат да се използват за прехвърляне между засегнатите от евентуална бъдеща енергийна криза. Според изчисленията на Европейската комисия всяка държава от ЕС ще може да издържи цяла година на енергийни помощи от останалите.

Заради местоположението си Балканите се оказаха сред най-привилигированите райони според приетия от Европейския парламент нов външен мандат за работа на ЕИБ, който дефинира бюджета, приоритетите и критериите за финансиране на проекти от институцията извън територията на ЕС.

Депутатите се възползваха от изтичането на сегашния мандат на банката през октомври, за да разширят дейността й, включвайки в портфейла й не само климатичните цели, но и изискването тя да работи като посланик на европейските политики в останалия свят.

Парламентът заложи изисквания финансираните проекти да допринасят за постигането на външнополитическите цели на съюза.

По региони това ще означава, че например в развиващите се страни ще се дава предимство на инициативи за справяне с бедността, в Северна Африка - на борбата с миграцията и на мерки за задържане на населението чрез стимулиране на дребния бизнес и строителството на пътища и слънчеви електроцентрали.

Докладчикът на парламента Ивайло Калфин беше атакуван от Димитър Стоянов от „Атака“ в пленарната зала в Страсбург, заради предложението си да се дадат повече пари за Хърватия, Македония и Турция. Стоянов го обвини, че дърпа от залъка на европейците, раздавайки пари на различни държави и най-вече на Турция.

„Жалко е че един социалист има по-малко социална отговорност от един лорд“, заяви Стоянов, давайки за пример британския евродепутат лорд Дартмут, който се възмути, че ЕС ще харчи пари на данъкоплатците за неевропейски граждани „по чисто политически цели“.

Както е известно „Атака“ е яростен противник на приемането на Анкара в ЕС и дори инициира референдум за отхвърлянето й, от който в последствие се отказа.

„ЕИБ е европейска институция и от нея се очаква да работи за целите на ЕС вътре и извън съюза“, защити се бившият външен министър.

Като най-голям хуманитарен донор в света, трябва да се намери начин присъствието на ЕС да бъде по-видимо и външната дейност на ЕИБ може да постигне това, смята той.

В резултат на вота на Европейския парламент се очаква ЕИБ да получи за външни операции близо 30 млрд. евро до края на 2013 г.

В момента 10 на сто от бюджета на банката се инвестира в проекти извън съюза, главно в страните кандитатки, в средиземноморските държави, в Латинска Америка и в Африка.

Ако получи одобрението на страните членки, приетият днес доклад ще забрани на ЕИБ да работи в Беларус, като наказателна мярка срещу режима на президента Лукашенко.