Съвсем кратко посещение на музея на Естонската централна банка ще разкрие колко бурни времена са преживели балтийските страни. „Кървавите земи” на Европа, разположени между Русия и Германия, са имали огромен брой натрапени валути: рубли (царска и съветска), марки (имперски и нацистки), а сред тях е и ерата на естонските пари от 1919-1940. След разпадането на Съветския съюз естонската крона е възстановена през 1992 и става един от най-ценните символи на независимостта на страната.
Сега кроната също ще се нареди сред музейните експонати, но този път премахването й е доброволно, пише The Economis. На 1 януари 2011 Естония прие еврото. Повечето естонци приемат възгледите на правителството, че отказът от кроната ще засили Естония икономически и политически. Фиксиранa от самото начало към немската марка, а след това и към еврото, кроната почти не е била независима. Нейното премахване, по думите на естонските министри, ще приключи спекулациите за девалвация, ще намали транзакционните разходи, ще доведе до по-ниски лихвени проценти и ще увеличи инвестициите.
За много естонци еврото означава и сигурност. За тази малка държава с население от едва 1,3 млн. души единната валута е по-нататъшна стъпка към Европа и отдалечаване от Русия. С членството си в НАТО, ЕС, Шенгенската свободна зона и сега в еврозоната, Естония се превръща в една от най-интегрираните страни в Европа. Що се отнася до еврозоната, присъединяването на Естония е демонстрация на вярата, от която единната европейска валута толкова силно се нуждае в този труден за нея момент.
Икономическият опит на Естония
Извън символиката, икономическият опит на Естония през последното десетилетие предлага ценни уроци за по-слабите страни от еврозоната. На първо място - че дори и малка, бедна, посткомунистическа страна с демографски срив може да оцелее, дори да процъфтява, в де факто валутен съюз с могъщата Германия. На второ място – че смелите мерки за строги държавни икономии могат да възстановят публичните финанси дори след дълбока рецесия. След като се сви с близо 14% през 2009, икономиката на Естония се възроди и се очаква да нарасне с 4,4% през 2011 година. Най-новият и най-бедният член на еврозоната ще има най-малкото съотношение между публичен дълг и БВП - само 8%.
За естонския финансов министър Юрген Лиги в основата на този успех е дисциплината за поддържане на балансиран бюджет или бюджетен излишък в добри времена, както и смелост за предприемането на бързи и големи съкращения в лоши моменти. Натрупаните резерви на Естония и износът смекчиха удара на рецесията, но инфлацията се усили. Безработицата, която бе средно 17,5% през 2010, е висока и анализатори се опасяват от изтичане на мозъци. Дори и така, да се отговори на изискванията за приемане на еврото е голямо постижение.
"Рецесията е много по-малко болезнена от държавен банкрут"
Как Естония избегна стачки и бунтове против държавните икономии? Може би държавните икономии не са така трудни за понасяне след комунизма и последвалата съветска епоха на инфлация. „Никой не би тръгнал да протестира по улиците, развявайки червеното знаме", посочва финансовият министър Лиги.
Президентът на Естония Тоомас Илвес добавя още един фактор: "Може би това е нашият селски манталитет.” Той допълва, че северните народи са пестеливи по необходимост, защото суровите природни условия ги карат да се запасяват с храна през лятото, за да могат да преживеят зимата.
Това са частични обяснения в най-добрия случай. По-важното е, че Естония вече гледа на себе си като на скандинавска страна, въпреки че нейният съсед Латвия прибягна до заем от МВФ. Естония обаче успя да се възстанови по-бързо благодарение на връзките с Германия и скандинавските страни.
И освен това, за разлика от Латвия, естонското правителство не трябваше да спасява фалирали банки, защото голяма част от финансовите институции в Естония са чужда собственост.
Лекарството на Естония обаче може да бъде трудно за прилагане в други страни от еврозоната. Голяма част от тях имат твърде голям публичен дълг (средно 84% от БВП за еврозоната) и възстановяването на фискалното здраве може да отнеме десетилетия на строги икономии, особено ако растежът е бавен. Рецесията, и по-лошо - дефлацията, ще засилят съотношението на дълга към БВП. И все пак естонският финансов министър е нетърпелив по отношение на плахостта на реформите в Южна Европа: "Рецесията е много по-малко болезнена от държавен банкрут", казва той без заобикалки.
Еврото в реанимацията
Засега много от признаците за бъдещето на еврото са обезпокоителни. Предприетите през 2010 година мерки тепърва трябва да ограничават опасността от разпространение на дълговата криза в страни като Португалия, Испания и Италия. Засега битката се води най-вече от Европейската централна банка чрез покупки на държавни ценни книжа и предоставяне на ликвидност на банките в еврозоната. ЕЦБ поиска да удвои капитала си неслучайно през декември, вероятно за да компенсира своите рискови активи.
Защо тогава Естония реши да се присъедини към една валута с толкова несигурно бъдеще? Естонските министри твърдят, че разпадането на еврото е немислимо. Но може би скритият им залог е, че в случай на провал на еврото, страната ще се надява да се нареди сред силните европейски икономики, които ще въведат силния наследник на единната валута, може би „северно евро”. С този аргумент залогът им определено си заслужава.
00:46 | 07.09.22 г.