Стратегическото положение на Турция в съседство с Близкия Изток и Русия, и на кръстопът между Европа и Азия, винаги е било от изключителна важност. През последното десетилетие обаче значението на страната на световната икономическа и политическа сцена се увеличи значително, след като премина през две големи, макар и не винаги единодушно признати, трансформации в икономическата си дейност и външната политика, пише в свой анализ за турската икономика The Economist.
През по-голямата част от следвоенния период турската икономика продължава да е „болния човек на Европа”, като страда от хаотичен растеж, покачваща се инфлация и периодичен бум на кредитирането и срив в банковия сектор. Днес инфлацията е много по-ниска, банките са стабилни и Турция се гордее с най-бързо развиващата се икономика в клуба на напредналите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Тъй като страната е бедна на енергийни ресурси, нейният растеж отразява фундаменталната сила на икономиката, особено в производството и строителството. Турция произвежда редица потребителски стоки, автомобили, електроника и е най-големият износител на цимент в света. В известен смисъл Турция може да се нарече „европейският Китай”, пише изданието.
По отношение на външната политика страната е дългогодишен член на НАТО и има втората по големина армия, след тази на САЩ. Турция винаги е била важна опора на Запада и заедно с Норвегия е единствения член на НАТО, който дели граница със страни от бившия Съветски съюз.
Турция като „европейския БРИК”
Прозападната позиция на Турция кара правителството дълги години да пренебрегва своите отношения със съседните страни. Това обаче също се е променило през последните години. Благодарение на силната си икономика Турция е много активна в дипломацията си в Близкия Изток, на Балканите и в Африка, като не винаги външните й отношения са във вид, който да дава спокойствие на западните й съюзници. В известен смисъл може да се кажа, че Турция се превърна в дипломатически гигант, нещо като „европейската Бразилия”.
Западните сили би трябвало да приветстват този възход. Вместо това обаче изглежда, че те не са готови да посрещнат една просперираща Турция. Европейците треперят над перспективата да приемат страна с такова голямо население в Европейския съюз. В САЩ, които критикуват Европа за нейната предпазливост, изпитват неудобство от водената от Турция активна външна политика, посочва The Economist.
Критиците на Запад са склонни да се крият зад идеята, че Турция залита и към мюсюлмански фундаментализъм, който я отклонява от верния път на развитие. Тази преценка е напълно погрешна обаче и колкото повече Западът продължава да я лансира, толкова по-голям а става вероятността Турция да им обърне гръб, според изданието.
Членството в ЕС
Преговорите на Турция за членство в ЕС официално продължават повече от пет години.Досега на нито една страна, започнала такива разговори, не е било отказвано членство. Но лидерите на Франция, Германия, Австрия и Холандия са твърдо решени по отношение на турското влизане в ЕС, като изразяват позицията на голяма част от обществеността там. Нерешеният спор за Кипър също изглежда почти непреодолима пречка. И все пак, ако ЕС реши да изключи от членство своя собствен Китай, ще загуби най-бързо развиващата се икономика в региона. Европа ще се лиши и от възможността да влияе на региона на изток. В момент, когато много европейци недоволстват, че нямат тежест на световната геополитическа сцена, това ще бъде историческа грешка.
Колко западна е ориентацията на страната?
Общото извинение за тези позиции е твърдението, че ориентацията на Турция не е достатъчно западна и се отдалечава все повече в грешката посока заради грешките на леко ислямистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Ердоган. И все пак страховете, че Турция ще се превърне в следващия Иран, са абсурдни. Политиката на Ердоган със сигурност поляризира обществото и той трябва да предприеме по-помирителен тон, ако спечели отново изборите през юни.
Като цяло обаче Турция върви в правилната посока. Тя е блестящ (и рядко срещан) пример в мюсюлманския свят за една жизнена демокрация с върховенство на закона и процъфтяваща пазарна икономика. Остава за американците и европейците да преценят дали са готови да приемат Турция такава, каквато е, а именно: мюсюлманска демокрация с различна култура и дипломатическа позиция, но отдадена на икономически и политически либерализъм, заключва The Economist.