Новият гуверньор на Чешката централна банка Мирослав Сингер заяви, че несигурността в еврозоната заради дълговата криза в Гърция е толкова голяма, че няма смисъл страната да обмисля приемането на общата европейска валута на този етап.
В интервю за Wall Street Journal той е изразил и скептицизъм относно въвеждането на нови общоевропейски правила във финансовия сектор.
Мирослав Сингер, който пое поста на гуверньор на Чешката централна банка през миналата седмица, заяви още, че лихвените проценти в страната ще останат на настоящите си ниски нива „по-дълго, отколкото мнозина предполагат”.
Той допълни, че нови понижения на лихвата са малко вероятни, освен ако икономиката на страната не забави рязко темповете си на растеж.
Чешката централна банка смъкна основния си лихвен процент с 25 базисни пункта през май до рекордно ниското му ниво от 0,75%. Това е ставката по двуседмичните репо операции на централната банка.
Чешката икономика започна да се възстановява бавно след тежката рецесия през миналата година, която ограничи търсенето на автомобили, авточасти и електроника, произведени в страната. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Чехия се сви с 4,3% през 2009 г., но нарасна с 1,1% на годишна база година през първото тримесечие на тази година.
Управителят на централната банка на Чехия смята, че фискалната криза в еврозоната е дала ясен знак за необходимостта от промени в институциите на валутния блок и изискванията, които се поставят за приемането на нови членове.
Мирослав Сингер е скептичен и за способността на еврозоната да се справи с проблемите си. Според него докато дълговата криза не се разреши, има твърде много неизвестни, които не позволяват да се прецени дали влизането на Чехия в еврозоната ще подкрепи икономиката на страната или по-скоро ще й навреди.
Чехия, Естония, Латвия и Литва, Полша, Унгария, Румъния и България са задължени още с влизането си в Европейския съюз да постигнат критериите за приемане на еврото, въпреки че не е поставен краен срок за това.
Гуверньорът на Чешката централна банка уточнява още в интервюто, че страната няма срок за приемането на еврото на този етап. Чехия трябва да намали бюджетния си дефицит, за да отговори на критериите за прием в еврозоната.
За разлика от Чехия, Естония продължава да бъде ентусиаст за еврото и ще въведе единната валута през януари 2011 г. Латвия има за цел да влезе в еврозоната през януари 2014 г.
Румъния на свой ред планира това да стане през януари 2015 г., но според Международния валутен фонд, който отпусна 20 млрд. долара заем на страната, е по-добре въвеждането на еврото да се отложи.
Една от причините за това е, че запазването на независима валута дава повече средства за справяне с неблагоприятна икономическа обстановка. Едната от причините Полша да стане единствената страна от ЕС, чиято икономика нарасна през 2009 г., е, че курсът на злотата се понижи, което прави полския износ по-конкурентоспособен.
Наскоро полското правителство заяви, че определянето на график за членство в еврозоната вече не е приоритет, но страната все още иска да се присъедини, когато кризата приключи. България, Унгария и Литва нямат целеви дати за приемане на еврото, посочват от ЕК. През май финансовият министър Симеон Дянков, заяви, че страната ни ще е готова да кандидатства за ERM-2 - двугодишната чакалня за еврозоната, догодина.