Напрежението на Балканите показва риска от други конфликти в Европа

НАТО и Европейският съюз побързаха да успокоят напрежението между Косово и Сърбия след ескалация през уикенда, която някои политици и експерти се опасяват, че може да бъде използвана от Русия за всяване на нестабилност в Европа, пише Wall Street Journal.

В неделя сили на НАТО, чиято мисия е да гарантират сигурността в Косово, заплашиха да се намесят, за да предотвратят възможността бюрократичен спор заради трансграничната търговия да прерасне в нещо повече от война на думи между Косово и Сърбия. Косовските власти заявиха, че са стреляли в неделя по време на напрежение между косовската полиция и етнически сърби близо до сръбската граница, но никой не е пострадал.

Косово, което преди време беше част от Сърбия, обяви независимост през 2008 г. след кратък и кръвопролитен конфликт, който приключи след бомбардировки на НАТО над Сърбия, за да застави сръбските сили да се оттеглят от бившата провинция. Търканията между двете страни продължават, особено в Северно Косово, което е населено предимно с етнически сърби и е до голяма степен извън контрола на косовското правителство в Прищина.

Възобновяването на конфликта между двете съседни страни може да подложи на изпитание способността на ЕС да управлява нови кризи след руското нашествие в Украйна, което вече ограничи способностите на Европа да отговаря на предизвикателства в областта на сигурността, отбелязват експерти.

Близо 40 хил. военни на НАТО се намират в Косово, което е американски съюзник под мандат на ООН, а Сърбия си сътрудничи тясно с Русия и споделя дълбоки културни и религиозни връзки с Москва. Говорител на силите на НАТО там заяви в неделя, че те са готови да се намесят, „ако сигурността бъде застрашена“.

Русия ще подкрепи Сърбия, но няма да се меси в конфликт, заяви говорител на Кремъл пред руски държавни медии.

Безредиците през уикенда избухнаха, след като етнически сърби блокираха пътища в Северно Косово в неделя като протест заради изискването за използване на косовски регистрационни номера и документи.

Премиерът на Косово Албин Курти обвини за напрежението „нелегални структури“ от Сърбия, които според него преднамерено предизвикват смут в страната му.

Сръбският президент Александър Вучич заяви пред репортери в неделя, че „ще настояваме за мир, но ще ви го кажа направо: няма да се предадем и Сърбия ще победи“.

Напрежението беше смекчено късно в неделя, когато Курти се съгласи с отлагане с един месец на административните промени по границата, които ще бъдат наложени от Косово в рамките на реципрочно споразумение със Сърбия след споразумение, постигнато с първия дипломат на ЕС Жозеп Борел.

„Отворените въпроси трябва да бъдат адресирани чрез диалог с посредничеството на ЕС“, написа Борел в Twitter в неделя.

Спорът е част от назряващ конфликт между Белград и Прищина по редица въпроси. Администрацията на Тръмп беше последната американска администрация, която се опита да посредничи за обхватно споразумение между двете страни, но колебливата сделка се провали, след като и трите страни избраха нови ръководители.

Стремежът на Сърбия за членство в ЕС до голяма степен е блокиран от неспособността ѝ да разреши спора със съседната си страна, предварително условие за по-близки отношения с блока. И макар че ЕС и повечето западни страни признават Косово, други се борят със собствени сепаратистки движения като Испания и отказват да го направят. Русия и Китай са на страната на Сърбия, като блокират приемането на Косово в ООН.

На пръв поглед незначителната причина за поредния конфликт отразява волатилните отношения между двете страни, след като дори малки административни промени са смятани за въпрос на суверенитет, коментира Иван Вейвода, постоянен сътрудник в Института за хуманитарни науки във Виена, фукосиран върху региона.

„Русия се стреми да покаже слабостта на ЕС и Запада в неспособността им да интегрират Западните Балкани. Провалът да го направят е риск за сигурността на Европа“, отбелязва Вейвода.

Много наблюдатели подставят под въпрос способността на ЕС трайно да намали напрежението в региона без по-активно участие от страна на САЩ, които в последните години преместиха фокуса на вниманието си извън Европа.

Страните от Западните Балкани бяха част от Югославия, която се разпадна при поредица от кървави граждански войни през 90-те години на миналия век. Те бяха прекратени след поредица от военни намеси под ръководството на САЩ.

„За всички е съвършено ясно, че Косово и Сърбия се нуждаят от ръководен от САЩ диалог за взаимно признаване и окончателен мир след трайния провал на ЕС да неутрализира различията между двете страни“, коментира Мелиза Харадинай, бивш външен министър на Косово.

Съседните Босна и Херцеговина и Северна Македония също имаха кървав конфликт в историята си, който може отново да се възпламени, казва Джералд Кнаус, президент на Инициативата за европейска стабилност.

Босна и Херцеговина е разделена между бошняшка, сръбска и хърватска общност. Тя е доминирана от етнически сърби, които са част от Република Сръбска, и в последните години прие засилено влияние на Русия, включително чрез големи инвестиции на олигарси, приближени до Кремъл.