Големият риск за Германия в тази газова криза най-вероятно ще се окаже Бавария, става ясно от анализ на европейското издание Politico. В тази провинция местните власти от години се борят срещу изграждането на вятърни турбини и далекопроводи, които могат да доставят електроенергия от вятърните паркове на север. В региона има и малко въглищни мощности.
Ядрените централи осигуряват около 6% от електроенергийния микс на Германия, но за Бавария този дял е двоен - 12 на сто. В тази провинция и газохранилищата са пълни под средното за страната, допълва още Politico.
Това може да се окаже достатъчно да се променят позициите относно ядрената енергия. Изданието посочва, че изправени пред енергийна криза политиците, включително и в лагера на Зелените, в Германия започват все по-често да обмислят призивите последните три ядрени реактора в страната да продължат да работят още няколко месеца - до пролетта на 2023 година, пестейки от горивото, с което са заредени.
Зам.-председателят на Бундестага Катрин Гьоринг-Екард (Зелените) коментира през миналата седмица, че трябва да бъдат обмислени действията по време на "истински извънредни ситуации, при които болниците вече не могат да работят".
Но проблемът е дали подобна стъпка няма да доведе до разцепление сред Зелените. Партията произлезе от антиядреното движение в страната и подкрепа за реакторите вероятно ще доведе до яростна съпротива от много нейни членове. В южните части на страната обаче вече поставят като приоритет сигурността на енергийните доставки пред всичко останало.
Дебат за удължаване, макар и само с няколко месеца, на живота на реакторите се води и в Социалдемократическата партия, която спечели последните избори и управлява в коалиция, от която са част и Зелените. В партията също не са големи поддръжници на ядрената енергия.
Ключов аргумент за еколозите е, че в момента Германия е изправена пред газова, а не пред енергийна криза. Това обаче много бързо може да се промени, тъй като голяма част от електроенергията се произвежда от природния газ. Преди седмици Берлин съобщи, че ще активира въглищни централи, но се оказа, че този план не може да бъде осъществен толкова бързо.
Министерството на икономиката възложи и стрес тестове на енергийната мрежа и очаква резултати през тази седмица. От тях ще стане ясно дали завръщането към ядрената енергия има смисъл или не. Според министъра на икономиката Роберт Хабек (Зелените) възможността ядрените централи да продължат да работят няма да спести много газ за икономиката. Неговата съпартийка - министърът на външните работи Аналена Бербок, обаче е на мнение, че всички опции трябва да бъдат анализирани.
Партията е била изправена пред подобна тежка дилема и преди. По време на войната в Косово през 1999 година, Зелените, които не са само са против ядрената енергетика, но и са пацифисти, трябваше да гласуват участието на Германия в програмата на НАТО в Косово. Тогава имаше лек отлив на членове, но партията оцеля, макар че външният министър Йошка Фишер беше замерян с червена боя, припомня Politoco.
Днес Зелените подкрепят даването на оръжия за Украйна.
14:15 | 14.09.22 г.