През тази зима ЕС вероятно ще се изправи пред едно от най-големите си предизвикателства досега, ако се стигне до прекратяване на газовите доставки. Това ще бъде изпитание за солидарността въпреки заявките от страните от общността, че ще останат обединени срещу опитите за шантаж от Русия.
Преди дни ЕС постигна компромис за намаляване на потреблението на газ, въпреки че то съдържа много изключения и силно орязва първоначалния замисъл на Брюксел. Тогава повечето представители на страните обаче заявиха, че то е доказателство за единството на общността, а цифрите зад него не са толкова важни.
Но това, което липсва в този план, е всъщност споразуменията между страните за доставки в случай на криза, отбелязва Ройтерс в свой анализ. В момента има само шест подобни споразумения и повечето членове на ЕС нямат никаква представа как ще получават газ при спрени доставки, какви финансови компенсации могат да получат и т.н. Подобни двустранни споразумения са единствената сигурност за страна в нужда, смята анализаторът Кристиан Егенхофер от Центъра за европейски политически проучвания в Брюксел.
Европейското законодателство задължава членовете на ЕС да споделят газ със съседни страни, когато става въпрос за покриване на нуждите на домакинствата или критична инфраструктура, тоест защитените потребители. Това трябва да става чрез двустранни споразумения, но досега има само няколко такива, включително между Германия и Австрия, Естония и Латвия и Италия и Словения, посочва още Ройтерс.
Това не е достатъчно, коментира и комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон и насърчава останалите държави да преговарят помежду си за такива договори. В момента се водят разговори между Германия и Чехия, а Берлин преговаря още и с Полша и Италия.
Държави, които са много зависими от доставките на руски газ, обаче се противопоставят на тази идея. Една от тях е Унгария, която според ТАСС преговаря, но с Русия за увеличаване на доставките през зимата. Очакванията на премиера Виктор Орбан са до края на лятото да има подобно споразумение.
Франция също няма сключено споразумение за доставки в случай на извънредна ситуация.
Това, което прави впечатление на анализаторите при преговорите по плана за намаляване на потреблението на газ, обаче е силното противопоставяне на южните страни, водени от Испания и Гърция, срещу Севера, особено Германия.
Източник на Bloomberg разказва, че в ЕС гледат много негативно на програмата за нагнетяване на газ в газохранилищата на Германия. Берлин инвестира 15 млрд. евро в този план, който според други страни в ЕС е довел до ръст на цената на суровината. В същото време Германия няма терминали за втечнен газ и ще трябва да разчита на своите съседи, ако доставките по "Северен поток 1" съвсем пресъхнат през следващите месеци.
Според изчисленията на ЕК спирането на газовите доставки от Русия през следващите месеци ще остави европейските газохранилища пълни до около 65% - 71% от капацитета им. Това означава недостиг от 30 млрд. куб. метра през зимата, но при нормални температури и продължаващи доставки на втечнен природен газ.
При това положение газохранилищата на много държави ще бъдат съвсем празни през април, което е предизвикателство за зимата на 2024 година. Според регламента на Брюксел към октомври 2023 година европейските газохранилища трябва да бъдат пълни до поне 90% от капацитета си.
Все пак в ЕС има разбиране, че сега не е времето за делба, включително и по оста север-юг. "Ще бъде стъпка назад, ако допуснем да върнем това разделение", коментира зам.-министърът на външните работи на Гърция Милтиадис Варвициотис пред Bloomberg. Според него кризата с коронавируса трябва да е научила общността как да действа заедно.