Членовете на ЕС са постигнали съгласие по спешния план за природния газ

Представители на държавите от ЕС са се договорили за спешен план за намаляване на потреблението на газ. Той ще бъде официално потвърден този вторник на специална среща на министрите на енергетиката в Брюксел и ще намали рисковете, които биха могли да възникнат при пълно прекъсване на доставките на руски газ.

Както потвърдиха пред Deutsche Presse-Agentur във вторник вечерта дипломати, планът, предложен от Европейската комисия, предвижда доброволно намаляване на потреблението в страните с 15% от 1 август 2022 г. до 31 март 2023 г. Освен това се предвижда да се създаде възможност за задействане на предупреждение от страна на ЕС в случай на широко разпространен недостиг на доставки и за определяне на задължителни цели за икономии.

България няма да поиска дерогация за намаляване на потреблението на газ с 15 на сто от август до март следващата година, както предложи Европейската комисия миналата седмица. Това съобщиха за БНР източници от Брюксел.

Изключения за Кипър, Малта и Ирландия

В сравнение с първия проект на ЕК обаче се предвиждат значително повече изключения, а условията за невъвеждане на задължителните цели за икономии също са повишени. Последното ще може да се прилага само от Съвета на държавите членки, а не от ЕК. Конкретно това означава, че предложението на Комисията за обвързващи цели за икономии трябва да бъде одобрено от група от 15 от 27-те държави от ЕС. Освен това те ще трябва да съставляват заедно поне 65% от общото население на Съюза.

Дерогациите са предвидили например за това, че страни като Кипър, Малта и Ирландия не следва да бъдат задължени да пестят газ, докато не са пряко свързани с междусистемната газова връзка на друга държава членка. В други държави усилията за съхранение на газ, наближаващата криза с електроенергията и потреблението на газ като суровина за производство на торове, например, би трябвало да могат да намалят размера на задължителното спестяване.

Процесът на вземане на решения за преработения план ще започне този вторник на специална среща на министрите, отговарящи за енергийните въпроси. Той изисква и квалифицирано мнозинство, което според дипломатите би трябвало да бъде лесно постигнато.

По време на консултациите с постоянните представители на държавите членки стана ясно, че голяма част от страните смятат солидарността за изключително важна и искат да пестят газ. Освен Унгария само три други държави членки наскоро изразиха сериозни резерви.

Германия подкрепя плановете за извънредни ситуации като една от страните, които понастоящем все още са силно зависими от доставките на руски газ. Очаква се министърът на икономиката Роберт Хабек да присъства на специалното заседание от името на германското правителство. В понеделник вечерта той обвини руския президент Владимир Путин в „коварна игра" заради обявеното по-нататъшно ограничаване на доставките на газ. Путин се опитвал да отслаби голямата подкрепа за Украйна и да вбие клин в германското общество. За да го направи, той подхранвал несигурността и повишавал цените. Няма технически причини за намаляването на доставките, смята Хабек.

„Европа трябва да бъде подготвена за най-лошия сценарий"

Малко преди това руската газова компания „Газпром" обяви, че ще намали доставките по газопровода "Северен поток 1" в Балтийско море от сегашните 40% до 20% от максималния му капацитет. Така по най-важния газопровод за доставки в Германия ще преминават само 33 милиона кубически метра газ дневно. Причината е ремонтът на друга турбина, казват руснаците

ЕК гледа на анонса като на доказателство за необходимостта от съвместно европейско планиране на извънредни ситуации. Точно този сценарий накара председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и колегията ѝ да представят предложение за солидарност при пестенето на газ, заяви говорител в Брюксел в понеделник вечерта. Развитието на ситуацията потвърждавал анализа на ЕК, която се надявала, че Съветът на държавите членки ще вземе решение за подходящ отговор този вторник.

Фон дер Лайен наскоро посочи, че Русия доставя само частично или изобщо не доставя газ на дванадесет държави членки. „Ето защо Европа трябва да бъде подготвена за най-лошия сценарий: пълно спиране на доставките на газ, рано или късно", каза тя пред Deutsche Presse-Agentur.

Критиците на нейните планове за извънредни ситуации възразяват, че спирането на руските доставки би имало огромни последици за всички държави от ЕС, независимо от това колко газ получават те сега от Русия. „Дори държавите членки, които почти не купуват руски газ, не могат да избегнат последиците от евентуално замразяване на доставките на нашия вътрешен пазар", обяснява обаче Фон дер Лайен.