Страните от Европейския съюз реагираха бурно на предложението на Брюксел за намаляване на потреблението на газ с 15% в периода 1 август 2022 г. - 31 март 2023 г. Плановете, които предвиждат редица непопулярни мерки, като например намаляване на температурата на отопление в обществените сгради, на този етап са доброволни, но в случай на криза ЕК може да поиска изпълнението им да е задължително и повечето членове от общността заявиха, че нямат намерение да се съобразяват с тях.
За някои от страните идеята на ЕК представлява поемане на контрола над енергетиката, пише Ройтерс. Агенцията посочва, че мерките ще бъдат дискутирани от представителите на европейските страни днес (25 юли), а утре на спешна среща се събират и енергийните министри от общността.
На страницата на ЕК е отбелязано, че на заседанието ще присъстват енергийният комисар Кадри Симсон, както и зам.-председателят Франс Тимерманс, който отговаря за Зелената сделка на ЕС. Министрите ще обсъдят състоянието на газовия сектор в ЕС като цяло, както и в отделните страни от общността. От Брюксел посочват, че ЕС трябва да се подготви за проблеми с доставките на руски газ на фона на проблемите, пред които са поставени вече повече от половината членове на общността, и "желанието на Кремъл да използва газа като оръжие".
"Взимайки мерки сега, Европа може да намали риска и щетите при ново намаление или пълно спиране на доставките на газ, както и да повиши своята енергийна сигурност", се казва още в съобщението на ЕК.
Според Ройтерс министрите ще дискутират редица изключения от предвидените от ЕК мерки, макар че те все така остават доброволни. Страните от ЕС ще могат да имат различни цели за редукцията на газа и това се подкрепя от голяма част от страните, пише още агенцията. Но други повдигат въпроса дали толкова много изключения реално ще защитят ЕС в случай на спирането на газа от Русия по средата на зимата.
Чешкото председателство предлага изключение от плановете за държавите, които нямат връзка с европейската газова мрежа - за островните държави, както и страните с голям капацитет на газовите си хранилища да не са задължени да намаляват потреблението с 15%, а с по-малко. Структуроопределящи индустрии като химическа или стоманена, също трябва да бъдат изключени, предлага още Прага.
Испания не е зависима от руския природен газ и е един от най-големите критици на ЕК относно плановете за намаляване на потреблението.
Гърция също е против мерките, коментирайки, че към момента не е изпитвала никакви ограничения на газовите доставки от Русия. Страната допълнително повиши вноса на втечнен газ от началото на годината. Гърция обаче е една от страните в общността, която няма газохранилище, а преди няколко дни беше включена в списъка с враждебни към Русия държави.
Атина също има някои предложения относно плановете на Брюксел за намаляване на потреблението на газ. Страната настоява за база да бъде вземано потреблението през 2021 година, а не средното за периода 2016 - 2021 година.
Резерви срещу плана на ЕК изказаха още Дания, Франция, Ирландия, Италия, Малта, Нидерландия и Полша. Париж настоява Брюксел да съобрази експортния капацитет на всяка страна, преди да определя целите за намаляване на потреблението.
От Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) коментираха преди дни, че енергоинтензивното производство на България също не може да си позволи свиване на потреблението на газ с 15 на сто.