Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да предприеме по-голяма първа стъпка по пътя към нормализирането на паричната политика от сигнализираното на предишната среща въз основа на актуализираните оценки за инфлационните рискове и подкрепата от новия инструмент TPI, който ще гарантира ефективния преход на паричната политика. Така председателят на ЕЦБ Кристин Лагард коментира на пресконференция решението на централната банка днес основната лихва да бъде увеличена с 50 базисни пункта.
Взетото днес решение ще помогне на "инфлацията да се завърне към средносрочната ни цел от 2%, като заздрави укрепването на инфлационните очаквания и гарантирайки, че условията на търсене се адаптират правилно", каза Лагард.
Гуверньорът на ЕЦБ заяви, че на следващите срещи на управителния съвет ще бъде подходящо взимането на решения за допълнително затягане на паричната политика, като те ще зависят от актуалните данни и от постигането на 2% инфлация в средносрочен план. Решенията ще се взимат среща за среща и стъпка по стъпка, каза тя.
"Това, което ще се случи през септември, ще зависи от данните, които имаме за септември, но определено вървим в посока нормализиране, за да достигнем средносрочната цел от 2%", посочи Лагард, допълвайки, че това не означава промяна на крайната цел на нормализиране, а ускоряване на пътя дотам.
Установяването на новия инструмент TPI е необходимо за ефективния преход към по-затегната парична политика. "Инструментът ще гарантира, че позицията ни по паричната политика се разпространява гладко из всички страни членки на паричния съюз", заяви Лагард.
Гувррньорът на ЕЦБ коментира и сегашното състояние и бъдещите перспективи пред еврозоната.
"Рисковете за инфлационните очаквания остават силни и се засилиха най-вече в краткосрочен план", каза Лагард по отношение на инфлацията.
"Очакваме инфлацията да остане нежелано висока още известно време заради продължителния натиск от цените на енергоизточниците и храните и натиска в ценообразуването. По-високият ценови натиск произтича и от обезценяването на еврото", допълни тя. Според оценките на ЕЦБ ценовият натиск се разпространява освен това сред все повече сектори, отчасти заради непрякото влияние на високите енергийни разходи в цялата икономика.
Според Лагард обаче при липсата на нови сътресения цените на енергоизточниците би трябвало да се стабилизират и проблемите със снабдителните вериги да бъдат облекчени, което, заедно с продължаващото нормализиране на паричната политика, ще подкрепи завръщането на инфлацията към целта от 2%.
„Икономическата активност продължава да печели от отварянето на икономиката, от силния пазар на труда и от подкрепата на фискалната политика. Пълното отваряне на икономиката подкрепя особено много разходите в сектора на услугите“, каза още Лагард.
Икономическата активност се забавя, а неоправданата агресия на Русия към Украйна продължава да забавя растежа, посочи председателят на ЕЦБ. Влиянието на високата инфлация върху покупателната сила, продължаващите ограничения в доставките и по-високата несигурност имат забавящ ефект върху икономиката, добави тя.
Компаниите продължават да са изправени пред по-високи разходи и прекъсвания във веригите на доставки, макар че има някои сигнали, че част от проблемите се преодоляват. "Тези фактори значително замъгляват перспективите за втората половина на 2022 г. и след това", заяви още Лагард.
10:55 | 14.09.22 г.