Според него нито Германия, нито Европа могат да си позволят да са в енергийна криза дълго време. „Ясно е, че тази ситуация е временна. В момента се търсят алтернативни източници и Европейската комисия каза, че до края на годината Европа няма да е зависима от руски газ и петрол, напомни Колчев.
По думите му енергийната криза в Европа и високите цени на енергията са временни, обусловени от войната. „Но те няма да свършат с войната, а много преди това, прогнозира той. – Очакванията ми са до края на годината и особено следващото лято цените и на газа, и на петрола, а оттам и на електричеството в Европа да се стабилизират. Това ще стане не на нивата, на които това започна миналото лято, но на едни нормални нива.“
Камен Колчев коментира, че по-слабото представяне на европейската икономика е причина за паритета на еврото и долара. „Освен това лихвите в САЩ са по-високи и ще останат такива поне още две-три години. По-слабото представяне на Европа се обуславя от енергийната криза и високите цени на енергоносителите, което доведе до значително по-висока инфлация. Войната е на територията на Европа, а не на САЩ и Австралия. Никак не е хубаво Европа да влиза в рецесия и валутата ѝ да е по-слаба, но това са фактите“, посочи финансистът.
Според него рецесията вече е основният сценарий както за САЩ, така и за Европа, но смята, че тя може да овладее бързорастящите лихви и да принуди, особено Фед, да задържи темпа на вдигане и дори да намали лихвените нива.
„През следващите година-година и половина е много вероятно лихвите да не се вдигат толкова рязко, именно заради риска от рецесия и заради високата инфлация, която трябва да бъде овладяна по някакъв начин“, смята Колчев.
Колчев отбеляза, че през следващите десет години ще има „относително по-вял растеж и по-бавно увеличение на лихвите от инфлацията. „Ще продължим да виждаме отрицателни реални лихви, което трябва да изконсумира излишната парична маса, която е на пазара“, посочи той.
Що се отнася до перспективите за България по пътя към еврозоната и конвергенцията, Колчев е на мнение, че те „никак не са розови, защото рисковете са [същите] като в Европа, но тук няма кой да ги адресира“.
„До 2024 година ние няма как да изпълним критериите за инфлация и за балансиран бюджет, за да влезем в еврозоната, категоричен е финансистът. – В момента не изпълняваме критериите, няма да ги изпълним и догодина, но по-догодина може би ще ги изпълним. Така че приемането ни през 2024 година би могло да бъде политически компромис, но не виждам особена воля за такова, при условие че еврозоната има достатъчно проблеми и не ѝ трябват повече, колкото и малък проблем да е България, защото е малка икономика.“
Защо още през януари ЕЦБ промени реториката си, но не вдига лихвите? Задълбочава ли се дълговата криза? Как реагират банките на предизвикателствата на финансовата криза? Кога ще се успокоят пазарите и кои от тях са с потенциал да растат? Има ли убежища и кои са най-рисковите активи?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.
20:36 | 13.09.22 г.