В момента имаме ново противостоене, нова Студена война, която, освен своята гореща фаза на украинска територия, придобива гореща фаза и на енергийния пазар. Тя навлезе във фаза, в която се ускорява, задълбочава и влошава. Този коментар в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria направи доц. Косьо Стойчев, ръководител катедра "Регионална и политическа география” към СУ "Св. Климент Охридски".
"Нанасят се удари върху европейските икономики с цел забавяне на ръста и на темпа на растеж в Европейския съюз, като целта е да се нанесат удари върху сектори на икономиката, които са ключови и в които ЕС има голямо натрупано знание и много работна ръка", посочи той.
Според него така Евросъюзът ще бъде затруднен максимално, не само в текущите си планове за производство, но и в някои по-дългосрочни политики като Зелената сделка. Доц. Стойчев смята обаче, че ефектът ще бъде обратен и те ще бъдат ускорени.
По думите му сега със "стрес тест" се атакува "сърцето на икономиката на ЕС" – Германия, който трябва да констатира до каква степен германската икономика е готова да реагира на енергийното предизвикателство.
Косьо Стойчев смята, че германската страна е "разтревожена", защото или няма алтернативи на газовите доставки, или те ще форсират инфлацията в ЕС. „Ще се засегне интересът на една от най-дългите вериги – тази на химическата промишленост, от която се произвеждат безброй продукти, зависимо е машиностроенето, зависима е електрониката“, даде пример анализаторът и смята, че цели клъстери на икономиката ще бъдат ударени не само инфлационно, но и продуктово.
Той напомни, че по време на пандемията липсата на електронни компоненти показа, че ако прекалено много си харесал и си се прегърнал с някоя далечна страна, ако случайно тази връзка се прекрати, след това нямаш алтернативи.
„Този извод, за жалост, ще доведе до допълнително регионализиране, а не глобализиране на икономиките. Най-вероятно отделните региони в ЕС ще се опитват да си самодоставят абсолютно всичко, прогнозира експертът. – Това ще засегне теорията за международната специализация и разделение на труда, което се сформира през последните 30 години, и беше един добре функциониращ глобален модел.“
Доц. Стойчев се надява, че ЕС в изключително кратки срокове ще намери механизъм, за да употреби всичките си вътрешни ресурси в европейската икономическа и енергийна политика, като закрепи положението си по отношение на енергоресурсите в период поне на 24 месеца. През това време трябва да се опита да диверсифицира енергийните си доставки.
На въпрос дали има решение на морално-икономическата дилема, в която изпадна Европейският съюз да продължава да купува нефт и газ от Русия, при положение че Москва е нападнала европейска държава и е обявила страните от ЕС за неприятелски държави, анализаторът е категоричен: "В бизнеса и политиката няма нито вечни приятели, нито вечни врагове. Трябва да се направи много задълбочена оценка, подкрепяйки Украйна какви ще са щетите за Европейския съюз. Има една хубава индианска поговорка - оцелей днес, за да победиш утре".
Ще застраши ли енергийната криза финансовата система заради загубата на работни места и неспособността на работниците да плащат ипотечни и потребителски кредити? На какво се дължи по-бързото икономическо възстановяване на България? Ще се продължат ли проектите, използващи изоставени енергийни ресурси като въглища? Има ли вероятност нов служебен кабинет да поднови плащанията към „Булгаргаз“? Може ли европейските страни да преоткрият Африка като континент с големи демографски и природни ресурси и да инвестират в бившите африкански колонии? Има ли възможност и икономическа логика България да сключва бартерни сделки с африкански държави за доставка на газ? Защо България няма интерес да изнася зърно към Африка?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.