Европейският съюз даде финалното си одобрение Хърватия да се присъедини към еврозоната в началото на следващата година, превръщайки се в 20-ия член на зоната с единна валута, съобщава Bloomberg.
На среща в Брюксел финансовите министри на блока подкрепиха хода, след като Европейската комисия препоръча страната с население от 3,9 млн. души да получи разрешение да приеме еврото. Европейският съвет прие три законодателни акта, които позволяват на Хърватия да приеме еврото за своя валута от 1 януари 2023 г.
Комисията заключи по-рано, че страната изпълнява необходимите изисквания по редица въпроси, включително инфлацията и държавния дълг.
Хърватия ще се присъедини към еврозоната при обменен курс 7,5345 куни за евро, посочва високопоставен представител. Курсът е същият като установеният през юли 2020 г. при влизането на страната в „чакалнята“ на еврозоната, известна като ERM-2. Този курс има възможност да варира.
Последното одобрение превръща Хървария в първия нов член от присъединяването на Литва през 2015 г. Подобно на прибалтийската държава стремежът на Хърватия цели отчасти да циментира насочването към Запада след десетилетия комунистическо управление след Втората световна война. От стъпката обаче ще има и икономически ползи, например по-ниски лихвени проценти и по-добри кредитни рейтинги.
Ходът позиционира Хърватия в сърцето на ЕС, правейки плащанията по-лесни и евтини и давайки на финансовата ѝ система спасителна мрежа при бъдещи кризи. Страната, която е водеща туристическа дестинация с градовете си Сплит и Дубровник по адриатическите си брегове, иска да се присъедини и към Шенген, който премахва ограниченията за пътуване из Европа.
Изданието припомня, че България (с целева дата януари 2024 г.) и Румъния също целят да станат членки на еврозоната. Други страни в региона обаче не са толкова нетърпеливи, след като станаха свидетели на ползите от независимата парична политика в началото на световната финансова криза от 2008 г.
08:54 | 13.09.22 г.