Джонсън, Тръмп и как да се отървеш от властния лидер

„Британският Тръмп“ бе полуграмотният етикет, който бившият американски президент Доналд Тръмп лепна на Борис Джонсън, отиващия си британски премиер.

Мнозина във Великобритания отдавна се противопоставят на това сравнение между Джонсън и Тръмп. В крайна сметка, „скъпият стар Борис“ има умението да осмива себе си, има класическо образование и може да пише гладко – в рязко противоречие с Тръмп.

След това обаче Джонсън изнесе спектакъл на обречените усилия да се задържи на власт. Сравнение, което по-рано изглеждаше прекалено, сега е обичайно, пише Гидиън Рахман за Financial Times. Андрю Нийл, британски коментатор, който познава и Тръмп, и Джонсън пише: „Винаги съм се съпротивлявал на сравненията между Борис Джонсън и Доналд Тръмп, но вече не“. Както посочва Нийл, Джонсън е човек, който „действаше, подобно на Тръмп, сякаш правилата не важат за него“. Джонатан Съмпшън, бивш съдия във Върховния съд на Великобритания, обвини Джонсън в „неуспешен конституционен преврат“, налагайки мандат в президентски стил.

И Джонсън, и Тръмп живеят в света на алтернативните факти, където неудобните истини биват пренебрегвани или отхвърляни като „фалшиви новини“. И двамата са чудовищни егоисти, готови да разрушат системата в полза на собствените си интереси.

Линията от Джонсън до Тръмп, а после от Тръмп до други властни лидери – например Реджеп Тайип Ердоган, Нарендра Моди, Си Дзинпин и Владимир Путин – е по-къса, отколкото често смятаме. Системите, в които тези лидери работят, са много различни, но политическите им стилове са поразително сходни.

Всички властни лидери твърдят, че са незаменими. А повечето от тях са и носталгични националисти. Обещанието на Тръмп да „направи Америка велика отново“ е подобно на обещанието на Си за „велико обновление на китайския народ“ и на стремежа на Путин да бъде наследник на Петър Велики.

Когато един силен човек заяви, че е единственият лидер, способно да възстанови величието на страната, се създава база за подкопаване на независимите институции, които може да стоят на пътя към тази жизненоважна задача – това са най-вече съдилищата, медиите и конституцията.

Всеки, който протестира, бива обвинен, че е член на корумпирания елит, съпротивляващ се на волята на народа. Ердоган, Си и Путин промениха конституциите на държавите си, за да се отърват от ограниченията върху мандатите си. Тръмп се „пошегува“, че САЩ трябва да последват примера на Китай.

Властните лидери се появяват и в авторитарни, и в демократични системи. Но те са много по-лесни за спиране в демокрациите. Путин и Си могат безнаказано да заглушат и затворят дисидентските гласове – и няма да бъдат обезпокоявани от независими разследвания на тяхното поведение или богатство. Ердоган все повече работи в подобна среда.

В САЩ и Великобритания обаче независимите институции бяха от решаващо значение, за да поддържат властните инстинкти на Тръмп и Джонсън под контрол. Когато Джонсън разпусна парламента, малко след като пое властта, решението бе отхвърлено от Върховния съд. Американските институции устояха на вдъхновените от Тръмп усилия да се отмени резултата от президентските избори през 2020 г.

Но събитията на 6 януари 2021 г., когато тълпата нахлу в Капитолия в САЩ, ни напомнят, че независимите институции не могат да бъдат отделени от хората, които ги управляват.

Ако Майк Пенс, вицепрезидентът на Тръмп, бе взел различно решение този ден и бе отказал да ратифицира изборната победа на Джо Байдън, както Тръмп искаше, САЩ щяха да затънат в дълбока конституционна криза. Други американски представители на щатско ниво, например Брад Рафенспергер от Джорджия, също изпълниха задълженията си, отказвайки да измислят допълнителните гласове, които Тръмп изискваше.

Но това, което важеше за 2020 г., може да не важи за 2024 г. Високопоставени републиканци, които бързо осъдиха Тръмп след 6 януари, са все по-склонни да излъжат, че изборите през 2020 г. са били откраднати. Върховният съд в САЩ се обърна към радикалната десница. А институциите на ниво щат са под заплаха от лоялните на Тръмп.

Проследяването на тези събития може да накара някои британци да гледат със самодоволство към относителното здраве на британската демокрация в сравнение с американската. Сложната система на проверки и баланси в САЩ изглежда по-малко способна да удържа потенциалните властни лидери в сравнение с по-уязвимата система на честно неформални конвенции, която управлява Великобритания. Консервативната партия призова Джонсън да си тръгне, докато републиканците се връзват на Тръмп.

Би било хубаво да отдадем това на по-висшите добродетелност на британските политици. Но истинската разлика лежи в естеството на избирателите. Високопоставени републиканци се уплашиха от доказателствата, че базата на партията остава в плен на Тръмп. Повечето консервативни британски депутати биха толерирали факта, че Джонсън е първият британски премиер, който бива санкциониран, че нарушава закона, докато заема поста, ако бяха усетели, че все още е доказан победител при избори.

Хората, които наистина поискаха Джонсън да си тръгне, бяха гласоподавателите в избирателните райони на Тивъртън и Хънитън и Уейкфийлф, които нанесоха две съкрушителни поражения на частичните избори на торите. След това беше все по-вероятно следващият скандал да го довърши – а с Джонсън никога не трябва да чакаш дълго. В една демокрация истинските пазители на системата остават избирателите.