Инфлацията и евросредствата помагат на италианския дълг да "пада като скала"

Икономисти от еврозоната, които последната седмица изтупаха от праха моделите си за устойчивост на дълга на Италия, имат известно усещане за дежа вю. „Изведнъж всички трябва да имат мнение за доходността по италианския дълг“, казва Жил Моек, главен икономист във френската застрахователна компания Axa. „Това ми напомня за 2012 г.“, допълва той, цитиран от Financial Times.

Както по време на дълговата криза в еврозоната преди десет години, Европейската централна банка (ЕЦБ) съобщи в сряда, че отново се готви да пусне нова програма за изкупуване на облигации, за да сдържи разпродажби на държавен дълг, които засягат по-уязвими страни като Италия много по-тежко, отколкото по-стабилни държави като Германия.

Има обаче значими различия между сега и тогава – когато ЕЦБ понижи лихвите и започна да изкупува огромни количества облигации, за да укроти дълговата криза, това заплашваше да разруши еврозоната.

Някои от тези различия правят днешното положение по-тревожно като далеч по-високите дългови нива в много страни от еврозоната, породени от пандемията и нашествието на Русия в Украйна.

Италианският държавен дълг е над 150% от брутния вътрешен продукт, което е ръст спрямо 127 на сто преди десет години, а дългът на Гърция нараства още повече – от 162% от БВП през 2012 г. на 185% миналата година.

Други фактори насочват към по-положителна посока. Единият е, че сега банките в Европа са повече източник на сила, отколкото на слабост. Десетки слабо капитализирани кредитори трябваше да бъдат спасявани по време на кризата през 2012 г. Оттогава повечето засилиха счетоводните си баланси, както показва устойчивостта им въпреки дълбоката рецесия, породена от коронавирусната пандемия.

Също толкова важна промяна е създаването от ЕС на общ фискален инструмент. Възстановителният фонд на стойност 800 млрд. евро, създаден през 2021 г., подкрепя страните, които пострадаха най-тежко от пандемията, с грантове и евтини заеми.

Възстановителният фонд означава, че ЕЦБ вече не е „единственият играч в града“, както често се случваше в предишни кризисни периоди, каза председателката Кристин Лагард в сряда.

Франческо Джаваци, старши икономически съветник на италианския премиер Марио Драги посочи новия фонд на ЕС като голяма причина инвеститорите да са прекалено песимистични според него за перспективите пред страната му.

Тези перспективи, по думите му, са се променили спрямо преди десет години, въпреки че дълговете на страната сега са много по-големи.

“За инвеститорите от значение е не нивото на дълга, а тенденцията в съотношението между дълг и БВП“, казва Джаваци. „Малък дълг, който расте бързо, е нещо много тревожно, голямо съотношение между дълга и БВП, което намалява, не е толкова обезпокоително“, допълва той.

Финансираната от фонда за COVID-19 на ЕС програма за възстановяване на Италия на стойност 200 млрд. евро предоставя помощ, равняваща се на 12,5 на сто от БВП за пет години, или 2,5% от БВП под форматна на допълнително търсене всяка година. Програмата изисква от Италия да предприеме обхватни реформи, за да повиши конкурентоспособността и ефективността си, което трябва да подобри перспективите за икономически растеж на страната в дългосрочен план.

„Планът ни помага най-малко в идните пет години. Той ще ни помогне да не се върнем към растеж от 1%“, отбелязва Джаваци.

Макар че войната в Украйна нанася тежък удар на италианската икономика, Джавази казва, че все още се очаква БВП на страната да се повиши с около 3% тази година, доста над дългосрочното средно равнище под 2%.

В новите си прогнози Рим предвижда, че съотношението между дълга и БВП ще намалее до 147% тази година спрямо 150,8% миналата година и 155% през 2020 г. Фискалният дефицит на Италия също трябва да се свие от 6% от БВП тази година на 3,7% догодина, прогнозира МВФ.

„Голямата разлика между днес и преди десет години е, че тогава съотношението между дълг и БВП растеше и икономиката спадаше. Този път икономиката расте, а съотношението между дълга и БВП пада като скала“, коментира Джаваци.

Освен това сега ЕЦБ има по-голям опит в справянето с кризи. При управлението на Драги централната банка създаде наръчник за справяне с разширяващата се пропаст в разходите по обслужване на заемите между страни членки. Тя има потенциал да бъде по-бърза и ефективна в реакцията си, за да сдържи риска от нова паника на облигационния пазар.

„В по-добра позиция сме да се изправим срещу тази криза от гледна точка на Европа и ЕЦБ“, казва Лукреция Рейчлин, преподавател по икономика в London Business School и бивш ръководител на анализите в централната банка. „Много табута бяха преодолени“, допълва тя, имайки предвид затрудненията на централната банка да убеди политическия и икономическия елит в Германия и други северни страни членки да купува облигации.

Друга голяма разлика спрямо преди десет години е, че инфлацията в еврозоната сега е рекордно висока от 8,1%.

Тя прави националните дългови нива по-управляеми на външен вид, защото те се измерват спрямо номиналния БВП, който обикновено е по-висок, когато ценовият натиск е завишен. Правителствата също така обичайно събират повече данъци, когато цените растат.

Ценовият натиск е нож с две остриета.

Обявените от ЕЦБ планове в сряда да купува повече облигации на по-слаби страни от еврозоната на пръв поглед противоречат на даденото обещания миналия четвъртък за повишаване на лихвите и спиране на по-ранните програми за покупка на активи.

Затрудненията за обяснение на този микс от политики може да натежат върху ефективността на стратегията на банката да подкопае растежа на цените, казват анализатори.