Европейската централна банка (ЕЦБ) възнамерява да прекрати покупките на облигации в края на юни тази година. Понастоящем те все още възлизат на 20 млрд. евро месечно, но от юли ще бъдат сведени до нула. Освен това централната банка обяви първото от почти единадесет години насам увеличение на лихвения процент през юли. Лихвеният процент по депозитите, който е от решаващо значение за паричната политика, ще бъде увеличен с 0,25 процентни пункта.
Това съобщи ЕЦБ в четвъртък в изявление след заседанието на съвета си. Понастоящем лихвеният процент по депозитите в еврозоната е минус 0,5%. Това означава, че банките трябва да плащат отрицателна лихва за излишната ликвидност, която държат в ЕЦБ. Управителният съвет реши да приключи нетните покупки по програмата за закупуване на активи (APP), считано от 1 юли 2022 г. Управителният съвет възнамерява да продължи да реинвестира изцяло погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по APP, в продължителен период от време след датата, на която започне да повишава основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо за поддържането на условия на изобилна ликвидност и подходяща ориентация на паричната политика.
Що се отнася до програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), Управителният съвет възнамерява да реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по тази програма, най-малко до края на 2024 г. Във всеки случай, бъдещото постепенно ликвидиране на портфейла по PEPP ще бъде управлявано така, че да се избегне възпрепятстване на целесъобразната позиция на паричната политика.
При евентуално подновяване на фрагментацията на пазара във връзка с пандемията реинвестициите по PEPP могат да бъдат коригирани гъвкаво с течение на времето, по класове активи и държави, във всеки един момент. Това би могло да включва покупки на облигации, емитирани от Република Гърция, извън и над размера на подновяването на изплатените, с цел да се избегне прекъсване на покупките в тази държава, което би могло да наруши предаването на паричната политика в гръцката икономика, докато тя все още се възстановява от последиците от пандемията. Нетните покупки по PEPP могат също да бъдат възобновени, ако е необходимо, за да се преодолеят породени от пандемията неблагоприятни сътресения.
Причината за промяната на курса е високата инфлация в еврозоната, която оказва натиск върху ЕЦБ. През май потребителските цени във валутната зона се повишиха с 8,1%. Това е най-високата стойност от създаването на паричния съюз.
Целта на централната банка е ценова стабилност - затова тя се стреми към инфлация от 2% в средносрочен план. Основната причина за високата инфлация е рязкото повишаване на цените на енергията в резултат на войната в Украйна и свързаните с нея санкции.
Планът съвпада с графика, представен от председателя на ЕК Кристин Лагард, която иска да сложи край на нулевите разходи по заемите през третото тримесечие. Централните банкери се стремят да овладеят рекордната инфлация, като същевременно не допускат допълнителни щети за икономиката, засегната от войната в Украйна.
Въпреки че ястребите* настояваха за първоначално повишение с половин пункт, икономистите предвиждаха стъпки с два пъти по-малък размер през юли и септември, което ще повиши депозитната лихва от сегашните -0,5%.
Икономистите очакваха повишение през юли, а лихвените проценти да достигнат неутрално ниво в края на 2023 г.
Обсъжданията в ЕЦБ се базират на нови тримесечни икономически прогнози, които отразяват по-добре верижните ефекти от нахлуването на Русия в съседната ѝ страна, която има обща граница с 19-членната еврозона. "Необоснованата агресия на Русия срещу Украйна продължава да тежи на икономиката в Европа и извън нея. Тя нарушава търговията, води до недостиг на материали и допринася за високите цени на енергоизточниците и суровините. Тези фактори ще продължат да оказват влияние върху доверието и да отслабват растежа, особено в краткосрочен план. Въпреки това са налице условия икономиката да продължи да расте благодарение на продължаващото възстановяване, силния пазар на труда, фискалната подкрепа и спестяванията, натрупани по време на пандемията. След като настоящите насрещни ветрове отслабнат, се очаква икономическата активност отново да се засили. Тази перспектива е отразена като цяло в прогнозите на експертите на Евросистемата, които предвиждат годишен растеж на реалния БВП от 2,8% през 2022 г., 2,1% през 2023 г. и 2,1% през 2024 г. В сравнение с мартенските прогнози перспективите са ревизирани значително надолу за 2022 г. и 2023 г., а за 2024 г. - нагоре", се казва в изявлението.
През 2024 г. очакванията са инфлацията да бъде на или над средносрочната цел на ЕЦБ от 2%. В момента тя е над четири пъти по-висока от целта, а над 60 централни банки по света вече повишават лихвените проценти.
За тази година ЕЦБ повиши прогнозата си за инфлацията от 5,1% през март на 6,8%. За следващата година тя очаква 3,5% вместо 2,1%, а за 2024 г. - 2,1% вместо 1,9%.
Целта на централната банка е ценова стабилност - затова тя се стреми към инфлация от 2% в средносрочен план. Основната причина за високата инфлация е рязкото повишаване на цените на енероизточниците в резултат на войната в Украйна и свързаните с нея санкции.
В навечерието на заседанието на Съвета водещи представители на ЕЦБ вече намекнаха за прекратяване на покупките на облигации. Ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че покупките вероятно ще приключат в началото на третото тримесечие, последвани от повишаване на лихвените проценти, което може да се случи "няколко седмици по-късно".
Дълго време се предполагаше, че ЕЦБ ще повиши лихвените проценти с четвърт процентен пункт. Напоследък обаче и от Съвета на централната банка се чуват гласове в подкрепа на по-голяма стъпка. Ръководителят на нидерландската централна банка Клаас Кнот предложи увеличение на лихвения процент с половин процентен пункт (50 базисни точки). Австрийският му колега Роберт Холцман заяви, че увеличение с 50 базисни пункта „ще изпрати необходимия ясен сигнал, че ЕЦБ сериозно се бори с инфлацията".
Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн обаче определи повишенията от 25 базисни пункта като „референтен темп" за юли и септември. В публикация в блога си Лагард се застъпва за прекратяване на сегашните отрицателни лихвени проценти „до края на третото тримесечие". В средносрочен план тя изтъкна перспективата за постепенно по-нататъшно нормализиране на лихвените проценти в посока към неутралния лихвен процент. Неутралният лихвен процент е процентът, при който икономиката нито се стимулира, нито се забавя. Той обаче не може да се измери пряко, така че нивото му често се оспорва.
"В битката между "ястребите" и "гълъбите" в Европейската централна банка се отвори нов фронт - дали регулаторът да повиши лихвените проценти с 50 или 25 базисни пункта през юли. Изглежда, че мнозинството от Управителния съвет подкрепя по-малка стъпка", коментират Дейвид Пауъл и Джейми Ръш от Bloomberg Economics.
Яри Стен, европейски икономист в американската инвестиционна банка Goldman Sachs, предполага, че ЕЦБ ще повиши депозитната лихва на стъпки от четвърт процентен пункт до 1,5% до юни 2023 г. Той вече смята, че това равнище е леко рестриктивно, т.е. спирачка за растежа.
Колко бързо ЕЦБ ще може да повиши лихвените проценти вероятно ще зависи не на последно място от това какви последици ще има това за особено силно задлъжнелите държави от еврозоната като Италия. През последните месеци често се спекулира с нови инструменти за подпомагане на тези страни. Въпреки това отдавна съществува програма за помощ, известна с абревиатурата ОМТ, но тя е обвързана с трудни политически условия и никога не е била задействана.
Освен това ЕЦБ даде ясно да се разбере, че може да използва заместващи покупки за облигации с настъпващ падеж, за да окаже целева подкрепа на отделни държави, ако е необходимо. Въпреки това не е ясно дали това би било достатъчно в случай на сериозна криза. Критиците обвиняват ЕЦБ, че твърде бавно затяга паричната си политика от съображения за страни като Италия.
Централните банки, като Фед в САЩ или Английската централна банка, вече няколко пъти повишиха лихвените проценти. В началото на май например Фед повиши основния лихвен процент с 0,5 процентни пункта до диапазона от 0,75 до 1,0%. Ръководителят на Фед Джером Пауъл и неговият заместник Лаел Брейнард също така сигнализираха, че централната банка на САЩ вероятно ще повиши лихвените проценти с по половин процентен пункт на заседанието си през следващата седмица и през юли. Пауъл също така подчерта, че трябва да има "ясни и убедителни доказателства, че ценовият натиск намалява", в противен случай Фед ще трябва да действа още по-решително.
Заседанието на ЕЦБ се проведе в Амстердам, тъй като след пандемията ЕЦБ се завръща към политиката си на провеждането на една среща годишно извън централата си във Франкфурт.
* Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.
07:03 | 14.09.22 г.