Щетите от санкциите срещу Русия си проличават през април, когато икономиката се е свила, индустриалното производство намалява, а цените на дребно отбелязват най-големия си спад от началото на пандемията.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се свива с 3% през април на годишна основа, показват данни на руското министерство на икономиката, след като през март бе отчетен ръст от 1,3%. От ведомството обвиняват за това „безпрецедентния натиск на санкциите“, който е засегнал както транспортните връзки, така и потребителското търсене, съобщава Bloomberg.
БВП на Русия на годишна основа. Графика: tradingeconomics.com
Цените на дребно през април пък се понижават за първи път от година насам, изтривайки 9,7%, показват отделни данни на Федералната статистическа служба на страната.
Паническото пазаруване в седмиците, след като Русия атакува Украйна преди три месеца, първоначално предотврати кризата с потребителските разходи. Но ефектите от търговските и финансови ограничения, наложени от западните държави, оказват своето влияние на фона на ускоряващата се инфлация, която изяжда доходите на руснаците.
„Април бе първият месец, който отразява рецесията в пълен мащаб“, казва София Донетс, икономист на Renaissance Capital в Москва преди публикуването на данните. „Потреблението потъна до значителна степен след щуро увеличение през март“, допълва тя.
Ударът по индустрията и карго превозите също се оказа по-голям от очакваното през април, като заводското производство намалява с 1,6% на годишна основа. Реалният разполагаем доход също намалява с 1,2% през първото тримесечие.
За сметка на това трудовият пазар остава стабилен, като безработицата дори изненада с известно понижение до 4% през април. Това е факт, въпреки че десетки чуждестранни компании се изтеглиха от Русия след атаката срещу Украйна, но немалка част продължиха да плащат на служители поне временно.
Най-санкционираната икономика в света вече е напът да отчете свиване две поредни години за първи път от разпада на Съветския съюз преди три десетилетия.
Разпространението на кризата към потребителската икономика подчертава рисковете пред Русия, тъй като разходите на домакинствата представляват над половината от брутния ѝ вътрешен продукт.
Към момента почти всяка девета руска компания е засегната от санкциите, показва проучване, публикувано по-рано тази седмица.
Но на фона на всичко това има и някои индикатори, които сигнализират, че може би се задава и известно облекчение.
Ралито на рублата и сравнително по-ниската инфлация позволиха на централната банка да понижава лихвите. Потребителските цени не са нараснали през седемте дни до 27 май, след като предходната седмица регулаторът реши понижи основния си лихвен процент от 14% на 11%.
Решението бе взето на извънредно заседание, с което основната лихва е понижена с общо 900 базисни пункта от февруари насам.
Друг знак за стабилизиране – измерител на промишлената активност, публикуван по-рано в сряда от S&P Global, показа, че секторът изненадващо се е върнал към растежа с възстановяването на бизнес доверието.