Страните членки на Европейския съюз (ЕС) се готвят за искания за допълнителни пари от Брюксел, тъй като европейският бюджет е под значителен натиск от войната в Украйна, бежанската криза и ускоряващата се инфлация, казват дипломати от блока.
Европейската комисия е използвала голяма част от бюджетното си пространство за маневри след серия от неочаквани искания към последния 7-годишен бюджет на блока, казват дипломати в ЕС за Financial Times.
Те включват помощ за страните членки, за да се справят с пристигането на милиони бежанци от Украйна, нуждата да се изготви план за евентуална глобална продоволствена криза, предизвикана от конфликта в страната, известна като „житницата на Европа“, и разходите за възстановяването на Украйна след войната.
Ускоряващата се инфлация, която удари 7,4% през април в еврозоната, също подкопава мощта на ЕС. Бюджетът планира харчове за над 1 трлн. евро в рамките на седемгодишен период.
В резултат на това официални лица са започнали да обсъждат дали страните членки ще трябва да добавят допълнително средства, потенциално достигайки десетки милиарди евро, за да се подкрепи бюджетът. Това може да стане както като вноски към бюджета за конкретни цели, така и чрез преотваряне на целия бюджет 2021-27 г.
Последната идея е била предложена от комисията на среща на европейски дипломати миналата седмица, посочват присъствалите, но в тесния контекст на търсене на начини да се финансира възстановяването на Украйна. Планираните 9 млрд. евро в заеми от ЕС към Киев за финансиране на ежедневните разходи ще разчитат само на страните членки, които се съгласят да поемат подобни заеми.
Комисията е отказала коментар по въпроса в неделя.
Допълнителните нужди на ЕС обаче може да преминат отвъд средствата за възстановяване на Украйна.
Идеята за преотваряне на многогодишната финансова рамка, която бе договорена едва през 2020 г., е предизвикала ответна реакция от някои страни членки на срещата в сряда предвид политическия хаос, който може да предизвика подобен ход, посочват някои присъствали.
Един европейски дипломат казва: „Бюджетът на ЕС е под натиск. Но на комисията ще са ѝ нужни добри аргументи, за да убеди страните членки да увеличи многогодишната финансова рамка. Те ще трябва да докажат и че промяната в бюджетните приоритети е придружена от икономии в разходни области с по-малък приоритет. Досега бяха избягвани сериозни обсъждания, но ги очакваме“.
Друг е призовал комисията да свие разходите, преди да иска повече пари.
„Страните членки вече изядоха от резервите си, за да преодолеят последиците от Covid. Комисията сама ще отреже клона, на който седи, започвайки обсъждания за отваряне на многогодишната финансова рамка сега“, казва дипломатът.
„Предвид влиянието на санкциите, което надвисва над нашите собствени икономики, страните членки не са склонни да започнат да пишат чекове“, допълва той.
Много правителства биха предпочели да финансират ангажименти към Украйна от националните си бюджети.
Всяко ново споразумение по многогодишната финансова рамка ще изисква единодушното съгласие на страните членки – нещо, което рядко се получава лесно, както и одобрението на Европейския парламент.
Германия – най-голямата икономика в ЕС и ключов източник на средства за бюджета на блока, вече публично призова страните членки да контролират разходите.
ЕС се нуждае от „дългосрочен надежден път към намаляването на държавния дълг... От гледна точка на нашата крайна цел ние трябва да станем по-твърди, не по-меки“, каза финансовият министър Кристиан Линднер в интервю.
Друг дипломат от ЕС казва: „Има притеснения относно бюджетната рамка на ЕС“. Дипломатът допълва, че държавните глави вероятно ще обсъдят това на срещите си на 30 май и 23 юни. „Ситуацията като цяло трябва да бъде разгледана на по-високо политическо ниво“.