След като миналата година се затрудняваха с адекватни доставки на ваксини срещу Covid-19, редица европейски страни се оказва, че са презапасени с ваксини, които не могат да използват, и казват на фармацевтичните компании, че не искат да плащат за повече.
Здравни служители от членките на Европейския съюз (ЕС) Полша, Словакия, Румъния, България, Люксембург, Финландия, Нидерландия, Литва, Латвия и Естония са се срещнали в сряда, за да обсъдят изменения в договорите с производителите на ваксини, тъй като доставките надвишават потребностите, а разходите за съхранение нарастват, пише Bloomberg.
Виртуалната среща, организирана от полския министър на здравеопазването Адам Низелски, следва призивите от последните седмици от страна на някои членки на блока към Европейската комисия (ЕК).
Някои страни се стремят да променят споразуменията за закупуване на ваксини, подписани с производителите, тъй като търсенето на ваксини намалява, а бюджетите са под натиск заради последиците от войната в Украйна и разходите за настаняване на бежанци.
Коригирането на сделките с доставчиците на ваксини може да даде на държавите членки на ЕС правото да „променят, спират или напълно отменят доставките на ваксини с кратък срок на годност“, посочват от Естония, Латвия и Литва в съвместно писмо до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен в края на миналия месец.
В отделно писмо здравното министерство на България, която има най-ниския процент на ваксинация в ЕС, призовава за „отворен диалог“ с Комисията и фармацевтичните компании. В документа се посочва, че сегашното споразумение принуждава държавите да закупуват количества ваксини, които не са им необходими.
Ангажиментите за закупуване на ваксини също ограничават възможността за предоставяне на здравни услуги на бежанци от Украйна, посочва се в писмото.
Комисията ръководи предоставянето на ваксини за блока и други европейски страни. Тя сключи договори с производители за милиарди ваксини. Търсенето обаче спада – в западните членки на ЕС ваксинационният обхват вече е много голям, а в източните членки интересът към ваксинацията срещу коронавирус и без това беше слаб дори в разгара на пандемията.
Румъния, също една от най-слабо ваксинираните страни в ЕС, продаде дози на Германия и Унгария заради свръхпредлагане и недостатъчно място за съхранение. Унгария от своя страна прекъсна скорошен кръг от съвместни покупки, за да намали собственото си излишно предлагане.
Миналия месец Полша задейства клауза за „форсмажорни обстоятелства“, след като не успя да предоговори сделка с доставчици, като отказа да поеме нови доставки или да плати за допълнителни дози.
На 13 май Комисията заяви, че е постигнала споразумение с BioNTech и Pfizer за коригиране на графиците за доставка към държавите членки. Дозите, първоначално определени за доставка през юни и през цялото лято, сега ще се доставят през септември и през есента и зимата, казват от ЕК, но не разкриват повече от това споразумение.
Pfizer и BioNTech заявиха, че работят съвместно с Комисията за справяне с нуждите, създадени от развиващата се пандемия. Компаниите не могат да коментират потенциални или текущи дискусии, коментират от BioNTech в петък.
Натискът за промяна на условията на споразумението подчертава как 27-членният блок преминава в нова фаза от борбата си срещу вируса. Търсенето спада по-малко от година, след като държавите се конкурираха ожесточено за достъп до доставките. Много страни от ЕС са далеч от целта за ваксиниране на 70% от възрастното население.
Covax, глобалната инициатива за ваксини, подкрепена от Световната здравна организация, заяви, че разполага с достатъчно дози, за да могат страните да постигнат целите си за ваксинация. Доставките обаче продължават да се бавят заради проблеми с дистрибуцията.
Фирмата за данни Airfinity Ltd. наскоро намали прогнозата си за глобални приходи от ваксини за 2022 г. до около 64 млрд. долара от 81 млрд. долара.
00:50 | 14.09.22 г.