Най-големият мениджър на активи залага, че еврото ще стигне паритет с щатския долар тази година, докато нарастващата заплаха от рецесия спира Европейската централна банка да повиши лихвените проценти над нулата, пише Financial Times.
Главният изпълнителен директор на Amundi Винсент Мортие очаква ЕЦБ да приоритизира поддържането на ограничение на държавните разходи за заеми над борбата с инфлацията. Подобно решение ще остави централната банка на еврозоната още по-назад от Федералния резерв на САЩ в битката с инфлацията и ще изравни 1 евро с 1 долар за пръв път от 2002 г., казва Мортие в интервю за медията.
„Изправени сме пред по-нисък растеж или вероятно рецесия в еврозоната“, казва Мортие. „Виждаме еврото да стигне паритет с долара през следващите шест месеца“, допълва той.
Френският мениджър на активи за над 2 трлн. долара се придържа към залози в портфейла си, които печелят от по-слабото евро дори след като общата валута се срина с 10% спрямо долара през последните шест месеца, посочва Мортие.
Еврото се стабилизира на около 5-годишно дъно от 1,047 долара, достигнато в края на април след поевтиняване, което се дължеше на реакцията на пазарите спрямо серия от агресивни лихвени повишения от страна на Фед. Очаква се ЕЦБ да последва същата политика, макар и по-бавно, като опозицията сред някои членове на управителния съвет да има увеличение на лихвите през юли – първото от 2011 г. насам – отслабва през последните седмици на фона на ускоряващата се инфлация.
Пазарите обаче надценяват доколко ЕЦБ ще може да вдигне лихвите, преди да бъде блокирана от забавящата се икономика и опасения за растящите разходи за заеми за някои от по-задлъжнелите страни членки на еврозоната, казва Мортие.
Той очаква само две увеличения от по четвърт пункт тази година спрямо сегашното рекордно дъно от -0,5%, преди ЕЦБ да спре. Паричните пазари в момента оценяват поне три подобни увеличения през 2022 г. и допълнително повишение до около 1,5% в средата на 2024 г.
За сравнение, Фед вече вдигна основната си лихва с 0,75% от началото на годината до диапазона от 0,75% до 1%. Очаква се централната банка да продължи да затяга агресивно политиката си през следващите месеци.
„Смятаме, че [ЕЦБ] ще стигнат до ниво от 0 процента по депозитната лихва и това е“, казва Мортие. „Междувременно Фед ще е направил много повече. Ако ЕЦБ се фокусира само върху инфлацията, то тогава 1,5% е много вероятно. Но тя не го прави“, посочва той.
Според Мортие официалният мандат на ЕЦБ – да поддържа инфлацията около 2% - реално се е превърнал в трети приоритет след запазването на „интегритета на еврозоната“, ограничавайки разликите в разходите за заеми между страните членки, и подкрепата на икономическия растеж, докато блокът се бори с последиците от инвазията на Русия в Украйна.
Централната банка е фокусирана върху „нивото на дълга, държавните финансови нужди за плащането за енергийния преход и за отбрана“, казва Мортие. „ЕЦБ няма друг избор освен да бъде въвлечена в този политически проект“, посочва той.
ЕЦБ заяви, че може да въведе „нов инструмент“, с който да поддържа ограничение върху разходите за заеми на по-слабите страни членки на еврозоната, докато перспективата за прекратяване на покупките на облигации води до увеличение на доходността по ценните книжа в Италия и Гърция. Малко вероятно е обаче подобен план да получи нужната подкрепа от северноевропейските страни членки, които се тревожат за употребата на парична политика за финансиране на държавните разходи, казва Мортие. При липсата на подобен инструмент ЕЦБ няма да има голям избор и ще трябва да забави темпа на повишаване на основните лихви, добавя той.
Завръщане към паритет с долара ще завърши пълна „обиколка“ за еврото, което потъна пот 1 долара малко след създаването си през 1999 г., но поскъпна отново през 2002 г. с все по-широката му употреба на международно ниво.
По-слаба валута ще засили инфлацията в еврозоната, която удари рекордно равнище от 7,5% миналия месец, увеличавайки натиска върху разходите за живот, посочва Мортие.
„Да изгубиш поглед върху обменния курс евро-долар е голяма грешка, когато инфлацията ти основно идва от вносни стоки“, допълва той.