В продължение на повече от десетилетие Клаус Реглинг е един от най-влиятелните бюрократи в Европа. 71-годишният германец беше основен участник в кризата с еврото преди десет години, а като ръководител на европейския спасителен фонд (ESM) управлява 700 млрд. евро.
Преди да се пенсионира през есента, Реглинг възнамерява да направи значителни промени в ESM. В нов работен документ, с който Handelsblatt разполага, икономистите от неговата служба предлагат реорганизация на финансовата архитектура на еврозоната, в която ESM ще е основен стълб.
Икономистите искат да се създаде нов спасителен фонд в размер на 250 млрд. евро, който да защитава по-добре държавите от еврозоната от кризи, за които те не са виновни.
„С оглед на неотдавнашните големи сътресения, които Европа преживя в резултат на пандемията и неотдавна в резултат на войната в Украйна, това е своевременен принос", се казва в документа на ESM. Особено като се има предвид, че в същото време „свързаните с климата рискове, произтичащи от екстремни метеорологични явления и прехода към нисковъглеродна икономика, неизбежно ще засегнат нашите икономики".
Предложението изрично е обявено като работен документ на икономистите от ESM. Но се ползва с подкрепата на ръководителя Реглинг. Неотдавна в интервю за вестник той вече се беше изказал в полза на такъв фонд, макар и все още в абстрактна форма.
Но дори и предложението да има благословията на Реглинг, в Берлин то не намира само подкрепа. Докато Зелените по принцип са отворени за подобни идеи за реформи, ръководеното от социалдемократите министерство на финансите е особено критично към по-нататъшни европейски спасителни заеми.
Има и друга трудност: по време на пандемията от коронавируса държавите от еврозоната не се съгласиха на спасителните мерки на ESM поради лошия опит, който имат с фонда по време на кризата в еврозоната. Затова спасителният фонд трябва първо да си върне доверието на държавите членки на еврозоната. От гледна точка на ESM новата инициатива има за цел да допринесе именно за това.
В миналото в европейската парична зона често се обсъждаше създаването на стабилизационен фонд за страните от еврозоната. Но или предложенията се размиваха, или бяха политически разбивани, докато от тях не остана почти нищо, като например бюджета на еврозоната, предложен от Франция преди няколко години.
Сега обаче икономистите от фонда смятат, че е настъпил моментът за нов тласък на тези идеи. Те пишат, че дебатът за фонда за стабилност „отново е набрал скорост". Една от основните причини за това са новите икономически условия в Европа.
Дългът на много държави от еврозоната нарасна значително в резултат на пандемията. По този начин обаче и финансовите възможности на много държави от еврозоната да реагират на кризи станаха по-малки. Това е проблем и за цялата еврозона. Защото не само малките страни от еврозоната като Гърция и Португалия, но и големите държави като Франция, Испания и особено Италия, са силно задлъжнели.
В същото време паричната политика се проваля като стабилизатор. В миналото Европейската централна банка (ЕЦБ) гарантираше, че условията за финансиране на държавите от еврозоната ще остават благоприятни въпреки по-големите дългове – на фона на рекордно ниски лихвени проценти и мащабни покупки на държавни облигации.
Но на фона на най-високата инфлация в еврозоната от 40 години насам ЕЦБ скоро ще прекрати разхлабената си парична политика. Още през юли тя вероятно ще повиши лихвените проценти за първи път от десет години насам, както обяви членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел във интервю за Handelsblatt.
Ето защо новият фонд за стабилност има за цел да запълни „празнина" в европейската финансова архитектура. Идеята: в случай на криза държавите могат да вземат заеми от фонда. Предимството е, че тези заеми са значително по-евтини за държавите, отколкото ако те сами поемат дълг. Максималният размер на заема е четири процента от съответния годишен икономически продукт на страната.
ESM изрично не желае да налага големи условия по заемите. Целта на помощта не е да се спасяват държави, които са изпаднали в криза поради лоши политики, те по-скоро трябва да помагат на страни, които не по своя вина се борят с криза.
Примерите, изброени в документа, включват избухването на пандемия, война или последиците от изменението на климата, като горски пожари, наводнения или суши.
Ако дадена страна изпадне в криза не по своя вина и в резултат на това безработицата се увеличи, ако експертите потвърдят такъв "външен шок" и ако в същото време страната не е в процедура по установяване на дефицит поради неуспешни политики, например, тя отговаря на условията за достъп до благоприятните заеми от ESM.
Емпирично проучване показва, че такъв фонд би допринесъл „значително" за икономическото стабилизиране на държавите от еврозоната по време на криза, се казва в документа на механизма.
От гледна точка на ESM обаче акцентът на фонда е друг: държавите трябва да изплатят заемите в пълен размер. Следователно няма опасност държавите да отложат необходимите реформи заради перспективата за помощ от фонда.
Но преди всичко: държавите от еврозоната не трябва да изразходват нито цент от националните си бюджети за новия фонд за стабилност, при условие че той е прикрепен към ESM. Това е така, защото Европейският спасителен фонд може да напълни фонда с наличните си средства. Дори страни като Германия, които в обозримо бъдеще едва ли ще се нуждаят от заеми поради доброто си финансово състояние, би трябвало да могат да „преглътнат“ такъв фонд.
Надеждата на ESM е също така, че новата неусложнена помощ ще сложи край на политическата стигма, от която страда спасителният фонд. По време на кризата с еврото държавите от еврозоната, които искаха помощ, смятаха, че ESM е наложил твърде строги условия за своята помощ. Затова и по време на пандемията държавите от еврозоната предпочетоха да получат помощ от фонда за възстановяване на Европейската комисия.
Въпреки това Берлин е скептичен. „Ако Европейският механизъм за стабилност включи в дискусията огромна програма, без да бъде помолен, това ще подхрани съмненията за стабилността в еврозоната, а това е последното нещо, от което се нуждаем в момента", се говори в правителствените среди.
От друга страна, Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) смята, че става дума за обратното: обсъждането на нов финансов предпазен механизъм само ще намали несигурността на финансовите пазари.
Икономистът Тиес Бютнер обаче не смята, че такъв фонд е необходим. Европейската икономика може да поеме добре симетричните шокове, пояснява той.
„Не мисля, че има смисъл ESM да се развива в тази посока", казва Александър Криволузки, ръководител на отдела по макроикономика в Германския институт за икономически изследвания (DIW). ЕМС беше създаден, за да издава спасителни пакети „при ясни условия", казва той.
А освен това има и редица други предложения за помощ, например далеч не всички средства от фонда за възстановяване на ЕК за коронакризата са използвани. „От икономическа гледна точка подобни трансфери водят преди всичко до социализиране на държавната отговорност на държавите членки. Това води до такъв фискален съюз, за какъвто ЕС не е създаден", добавя Бютнер.
Европейският механизъм за стабилност гледа и на това по различен начин. Тъй като заемите могат да бъдат изплатени изцяло и финансирани от съществуващите средства, няма да има повече задължения. Но ще има повече сигурност.
22:19 | 13.09.22 г.