Загадката с руските пари в Швейцария

Има една изтъркана шега сред швейцарските банкери за продажността на определена страна. Държавата обикновено се променя с времето, но през април 2022 г., тя започва така: „Коя е столицата на Русия?“. Отговорът можете да се досетите и сами.

Два месеца обаче откакто Владимир Путин започна бруталната си агресия в Украйна, забележителното е колко малко руски капитал всъщност явно е в Алпите, пише Financial Times. Бидейки неутрална, за непроницаема Швейцария се смяташе, може би повече от всяка друга страна, че е всъщност съкровищницата на клептокрацията на Путин.

Въпреки че Берн повтаря всички санкции от САЩ и Европейския съюз срещу руските олигарси – мерки, които важат за около 900 души в цял свят, само 8 млрд. долара от руските активи в страната засега са били замразени.

Само за сравнение, островната държава Джърси замрази активи за 7 млрд. долара, свързани с един руски магнат – Роман Абрамович.

За швейцарското правителство това отразява факта, че прилагането на такъв широк набор от санкции е процес на работа.

„Много е трудно да определим ефективния контрол на активите“, казва Ъруин Болингер, високопоставен представител в Швейцарския държавен секретариат по икономическите въпроси, на брифинг миналия месец. Общата сума вероятно ще се увеличи, добави той, тъй като банките работят усилено, опитвайки се да проследят богатството на клиентите си. „Съобщената сума е моментна снимка“.

За да постави ниската цифра от средства под санкции в контекст, Швейцарската банкова асоциация е оценила, че общо около 150-200 млрд. франка руски пари се държат в швейцарски банки.

Затова сигурно ще има още замразени активи в бъдеще? Не много швейцарски банкери явно мислят по същия начин.

Най-големите, както и повечето международни банкови къщи, гледаха да се съобразят и да приложат най-строгите тълкувания на правилата възможно най-бързо. Рискът от груба среща с американските власти в някакъв бъдещ момент, за да си затворят очите за парите на руските клиенти сега, не си струва, смятат те.

В UBS изпълнителният екип на банката провеждаше по два пъти на ден конферентни разговори през февруари и март по напредъка за прилагането на санкциите върху клиентите си. По-потайните, частни банки се страхуват по-малко от Вашингтон. Но също казват, че са замразили каквото могат.

Въпросът, казва банкер от Женева, е двустранен: първо, активите често не се регистрирани директно на имената на клиентите. Правните сложности около това не са толкова жестоки, а често пъти всъщност доста невинни – например когато парите се държат от членове на семейството. Второ, казва той, парите рядко се държат в структури в Швейцария.

В Цюрих друг банкер обяснява: „Съветваме клиентите да не използват швейцарски тръстове от години... Всички пари са офшорни“.

Толкова за полуневинните обяснения. В същото време руските олигарси в риск имаха около 8 години да се подготвят след анексирането на Крим.

Добре платените швейцарски адвокати и банкери на руските богаташи, които, исторически погледнато, са използвали Женева и Цюрих като свои финансови клирингови къщи, в резултат на това добре са им помогнали да прехвърлят богатството си в ръцете на роднини, части от съмнителни тръстове или изобщо извън страната.

Когато Путин започна да струпва войските си по границите с Украйна, този процес се ускори. В началото на февруари светът, който все още бе някак скептичен към твърденията на американското разузнаване, че Путин ще нахлуе в съседната страна, може да погледне отчетените часов на женевските нотариуси, за да получи още доказателства.

„Всичко замина за Дубай!“, шегува се банкерът от Женева. Швейцарските банки, разбира се, разполагат с жизненоважна информация и разузнавателни данни за това велико прикриване на богатство.

Те обаче продължават да бъдат безполезни партньори на правораздавателните органи заради изключително строгите закони за банковата тайна, които все още съществуват в Швейцария, и то бидейки особена национална гордост. Без доказателства за явни съмнения за престъпна дейност швейцарските банкери трябва да защитават поверителността на клиентите си на всяка цена.

Богатството, което при такива обстоятелства е останало в компетенцията на швейцарските институции, свързано директно по име със санкционирани лица са дребните за харчене на олигарсите – за някой часовник в Piaget или пък процедура в Clinique La Prairie.

На фона на оскъдните резултати затова не е и изненадващо, че най-известният конфискуван актив в Швейцария сред онези 8 млрд. долара е апартамент с три спални на игрище за голф, собственост на Пьотър Авен.