Нужно е да ускорим процеса по интеграция на Западните Балкани. Това заяви еврокомисарят по съседството и разширяването Оливер Вархей по време на провеждащия се в София форум „ЕС среща Балканите“, на който политици и експерти обсъждат стъпките към засилване на регионалното сътрудничество и интеграцията в ЕС.
Според него икономическите различия между Европейския съюз и страните от Западните Балкани е едно от основните предизвикателства, което трябва да бъде преодоляно.
Еврокомисарят постави въпроса кога ще се проведе първата междуправителствена конференция с Република Северна Македония и Албания.
"Не мога да скрия факта, че съм изключително разочарован, че все още е на дневен ред и се обсъжда този въпрос. Мислехме, че преди две години сме го разрешили, но сега се оказва, че отново въпросът е на дневен ред", коментира Оливер Вархей.
Ако имате правомощия и не ги използвате, другите ще помислят, че това означава отстъпление от правомощията, посочи той. Ето защо, според него, всички държави членки трябва да вярват, че силата на процеса на разширяване води до преобразувания.
"Аз бях преди две-три седмици в София и сега отново съм тук. Винаги ще се радвам да идвам в София, толкова често, колкото е необходимо, за да може да се стигне до решение юни месец тази година", заяви еврокомисарят по съседството и разширяването. "Войната ни показва, че нямаме време за губене. Не само време нямаме, но нямаме интерес да губим повече време", допълни той.
Доверието в Република Северна Македония към Европейския съюз спадна, заяви от своя страна министърът на външните работи на Република Северна Македония (РСМ) Буяр Османи, който участва във форума.
Той отбеляза, че по време на срещата на върха в София преди няколко години - години след срещата на върха в Солун, е имало много големи надежди. По думите му София е оглавявала региона в посока на европейската интеграция.
Република Северна Македония продължава да чака след 21 години и след 15 години със статут на държава кандидатка за член на ЕС, както и след толкова много положителни препоръки от страна на ЕК, че ние сме отговорили на всички изисквания, отбеляза външният министър на РСМ.
Османи посочи, че само осем процента от хората в Република Северна Македония вече имат доверие към ЕС.
Министърът посочи още, че Албания също чака, след като проведе много болезнени реформи. Косово също чака за премахване на визовия режим, Босна също чака да получи статут на страна кандидатка и е в тежка позиция.
„Ние чакаме да видим къде е стратегическото лидерство по отношение на Западните Балкани“, каза Османи, след което допълни, че агресията в Украйна не се отразява на доводите за подкрепа на ЕС към страните от Западните Балкани.
„Има много уязвимости в региона и като цяло нашите хора са наистина много разочаровани заради липсата на прогнозируемост и липсата на стратегия. Въпреки това по отношение на руската агресия в Украйна регионът е обединен“, добави Османи и визира присъединяването на РСМ към санкциите на ЕС вследствие на агресията.
Очевидно е, че ние се нуждаем от нов подход от страна на ЕС в региона. Освен санкциите, които ние наложихме, ние също така предоставяме хуманитарна помощ на Украйна и отворихме своите врати за украинските бежанци. Всички тези мерки се взимат в рамките на отрицателния контекст в региона заради двусмисленото поведение на ЕС към Западните Балкани, каза Османи.
По думите му ЕС трябва да поеме своето стратегическо лидерство. Смятам, че не трябва да чакаме да има война в региона, както има в Украйна, за да покажем солидарност и да имаме перспектива, каза той.
Според евродепутата и съпредседател на АЛДЕ Илхан Кючюк пък определено има прогрес в отношенията между двете държави (България и Република Северна Македония), въпреки опитите за национализъм от едната или от другата страна.„Независимо откъде идва национализмът, това е лошо и вреди на двустранните отношения“, каза Кючюк. Той посочи, че ако вярваме, че сме братски народи, трябва да направим необходимото да имаме обща перспектива в рамките на ЕС. Има добри примери, които показват, че отношенията могат да вървят в по-положителна посока и проблемните точки трябва да бъдат разглеждани и от двете страни и затова най-добра гаранция може да бъде ЕС.
"ЕС през преговорния механизъм може да даде гаранцията и на България, и на РСМ, че ще вървим заедно по европейския път, заяви Илхан Кючюк.
Според Кючюк, който е и докладчик за РСМ, трябва да се мине към прагматичния подход. Това е единственият начин да бъде възстановено доверието, коментира той. Явно е, че Договорът за приятелство и сътрудничество, подписан между България и РСМ, от 2017 г. дава добра перспектива за отношенията с РСМ, но в същото време поставя въпроса за присъединяването на РСМ към ЕС. Много неща се случиха през този период, има необходимост от обществен наратив, който е положителен за двете страни, каза Кючук.
Той е на мнение, че подходът „4+1“ е достатъчна гаранция, че двете страни ще влязат в нелекия разговор за историята, за миналото, за езика на омразата. В този подход се гарантират правата на българите, заедно с правата на черногорците и на хърватите, така че да бъдат записани в Конституцията на РСМ, т.е. да бъдат признати като конструиращ елемент, поясни Кючюк. За него как това може да се случи като технология е въпрос на дълъг разговор. Най-реалистичното е, ако се отмени ветото, тоест България даде зелена светлина, да се потърси вариант за вписване на българите като конституиращ елемент в Конституцията на РСМ.
/БТА/
11:31 | 11.09.22 г.