В НАТО или не, Финландия ще се съсредоточи върху отбраната

Съседът на Русия Финландия ще се съсредоточи върху отбраната като приоритет номер едно независимо дали скандинавската страна се присъедини към НАТО или не, заяви финансовият ѝ министър Аника Саарико в интервю за Bloomberg.

Най-северната страна членки на еврозоната, която има 1300-километрова граница с Русия, започна да преосмисля дългосрочната си позиция да остане извън НАТО, след като бившият ѝ имперски господар нахлу в Украйна на 24 февруари. Макар че мащабът на нападението е бил изненада, Финландия не е била неподготвена, заяви Саарико.

„Винаги сме признавали геополитическите реалности и укрепваме отбраната си“, отбеляза министърът. „Първият приоритет винаги е отбраната на Финландия“, допълни тя.

Тази седмица парламентът започна преглед на бялата книга за сигурността, внесена от правителството, която открива пътя за членство на страната в НАТО до няколко седмици. Дебатът не остава незабелязан в Русия, която многократно предупреди Финландия и Швеция да не се присъединяват към алианса.

Финландците и шведите „трябва внимателно да наблюдават случващото се в Азовстал“, стоманения завод в украинския град Мариупол, който е подложен на масивни бомбардировки от руската авиация, заяви Андрей Климов.

Заместник-председателят на комисията по външна политика в горната камара на руския парламент, Съвета на федерацията, нарече също НАТО „клуб на самоубийците“ в изявление, публикувано в канала му в Телеграм в петък.

Парламентът трябва да има време да направи внимателен преглед по темата, „защото тя трябва да устои на времето“, заяви Саарико. „Не е достатъчно да подкрепим членство в НАТО тази пролет. Трябва да можем да кажем следващата и по-следващата пролет, че това е било правилно решение, затова този въпрос се нуждае от внимателно обмисляне“, допълни тя.

Но нейното лично мнение е ясно. „Моята Финландия е отворена, западна демокрация, която е част от Европейския съюз и присъединяването към НАТО ще бъде много естествена стъпка“, заяви Саарико.

Страната с население от 5,5 млн. души има резерв от 900 хил. военни и може да разположи 280 хил. от тях във военно време. Армията се основава на наборна система, при която повечето мъже и някои жени преминават през военно обучение за шест месеца до една година. Военното оборудване на страната е съвместимо с НАТО, а през декември Финландия реши да купи 64 многоцелеви изтребители F-35А на Lockheed Martin в поръчка за 10 млрд. евро.

Този месец правителството обяви допълнителни разходи за отбрана на стойност над 2 млрд. евро, повечето за оръжие и обучение. Това е ръст с около 70% спрямо обичайния военен бюджет на скандинавската страна за 2022 г. от около 2,8 млрд. евро. Тя достига прага на НАТО за разходи за отбрана, равняващи се на 2% от БВП.

„Решението на Финландия да увеличи значително разходите си за отбрана е независимо от всяко решение за присъединяване към НАТО“, и „ще се случи при всички обстоятелства“, заяви Саарико.

Швеция, най-големият скандинавски съсед, също обмисля ползите от влизане в отбранителния съюз, като външният министър Ан Линде заяви в четвъртък, че страната трябва да ускори прегледа до средата на май, за да е в крак с Финландия. Дългосрочният план на Швеция е да увеличи разходите за въоръжените сили с около 30% от 2021 до 2024 г.

Според неотдавнашно допитване 84% от финландците считат, че Русия е значителна военна заплаха и те са почти единодушни, че съседната им страна е „нестабилна и непредсказуема“, като само 2% от участниците в изследването са заявили, че не са съгласни с тези характеристики на Русия.

„Това положение ни напомня колко разумно е било да гарантираме отбраната си още в стабилни времена“, заяви Саарико. „Не трябва да наваксваме пропуснати разходи, както се налага да правят някои други страни“, допълва тя.