Санкционирани или не, руските милиардери са изправени пред нови проблеми, след като президентът Владимир Путин сложи край на ерата на листвания на чужди борси.
В събота (16 април) той подписа решение за изменение на закона, според което руски компании ще трябва да отпишат акциите си, търгувани на чуждестранни борси – ускорявайки процес, започнал да набира инерция след анексирането на полуостров Крим през 2014 г., съобщава Bloomberg.
Това би могло да принуди олигарсите, сред които и най-богатия човек в Русия Владимир Потанин и стоманените магнати Владимир Лисин и Алексей Мордашов, да преконфигурират структурата на собственост на бизнесите си, която включва и листнати на чужди борси акции, изплащащи дивиденти във валута.
Владимир Потанин. Снимка: Bloomberg LP
„Повечето компании и основните им акционери, които имат листване или депозитарни разписки в чужбина, спечелиха много от финансовата свобода и икономическите връзки със Запада“, посочва Антон Затолокин, ръководител на компанията Otkritie Broker. „Унищожавайки това, което отне 30 години да бъде построено, те (акционерите – бел. ред.) понасят пряк и непряк удар“, допълва той.
Малко неща в края на 90-те и първото десетилетие на новия век олицетворяваха по-добре растящото руско икономическо влияние и международна финансова интегрираност от най-големите компании в страната – като „Норилск Никел“ и „Лукойл“ – които регистрираха програми за депозитарни разписки в Ню Йорк, Лондон и Франкфурт.
Но от пика си през 2007 г. в размер на 17 млрд. долара, руските първични публични предлагания в чужбина отслабват през последните години, показват данни на Bloomberg. Тези листвания са набрали само 6 млрд. долара, откакто Русия анексира Крим през 2014 г., когато международните санкции показаха до каква степен бизнесът е уязвим на международните пазари.
Някои олигарси се възползваха от поевтиняването на акциите на компаниите си, като увеличиха дяловете си. Председателят на „Лукойл“ Вагит Алекперов редовно купува през годините депозитарни разписки, показват изчисления на Bloomberg.
Алексей Мордашов. Снимка: Bloomberg LP
Откакто започна руската инвазия в Украйна на 24 февруари, търговията с депозитарни разписки на руски компании бе замразена на международните борси. Международните санкции, които последваха, бяха фокусирани върху отделни милиардери, банки и дори валутните резерви на страната, превръщайки листнатите компании в едни от най-евтините активи само за дни.
Според поправката, подписана от Путин миналата седмица, търговията с депозитарни разписки на чуждестранни борси трябва да спре 10 дни след публикуването на мярката. В същото време законите позволяват някои изключения, ако компаниите поискат разрешение да продължат търговията си.
Засега никой не е поискал такова изключение, като от JPMorgan & Chase са започнали да разрешават на притежатели на такива разписки на руски компании да ги отменят, съобщи Ройтерс, позовавайки се на двама неназовани източници. Също така Citigroup дава възможност за отмяна на международни депозитарни разписки за En+ Group, където милиардерът Олег Дерипаска е най-големият акционер, показват документи на компанията.
„Правата на акционерите, които вярват в Русия и са инвестирали в руския пазар в продължение на много години и които не могат да държат директно руски акции, са нарушени“, коментира милиардерът Лисин в интервю за руския в. „Комерсант“ от този месец в коментар за законовите промени. „Това няма нищо общо с политиката и има риск техните права на собственост просто да бъдат загубени“, допълни той.
06:11 | 13.09.22 г.