Призраците на близките отношения на Марин льо Пен с Путин се завръщат

Топлите отношения на лидера на националистите във Франция Марин льо Пен с Кремъл засега не са били проблем дори след като Владимир Путин нахлу в Украйна. Тя се присъедини към широкото осъждане на войната и привлече гласоподаватели, за да завърши на второ място, с малка разлика след президента Еманюел Макрон, в първия кръг от президентските избори.

Сега когато Льо Пен наистина е близо до това да бъде избрана за лидер на Франция на балотажа срещу Макрон на 24 април, връзките ѝ с Москва се разглеждат по-подробно, пише Bloomberg. Макар че тя смекчи ентусиазма си към Путин през последните пет години и не се е срещала с него през този период, предишни нейни коментари бяха толкова подмазвачески, че е трудно да ги остави в миналото. Освен това тя продължава да налага позиции, които се възприемат като проруски.

Колко близка е Льо Пен с руския лидер?

53-годишната кандидатка за президент похвали Путин в интервю за Euronews след анексирането на Крим от Русия през 2014 г., заявявайки, че се възхищава на „хладнокръвието“ му и „факта, че той успя да върне на една велика нация, която е унижавана и преследвана от 70 години, усещане за гордост“.

Льо Пен никога не е обявявала публично колко пъти е пътувала до Русия, но Путин заяви преди пет години, че го е правила „редовно“.

Льо Пен и Путин се срещнаха месец преди изборите във Франция през 2017 г., които тя изгуби пред Макрон, когато бе в Москва на шумно рекламирано пътуване, което имаше за цел да засили позицията ѝ на световната сцена. Там крайнодесният лидер заяви, че позициите ѝ по Украйна съвпадат с тези на Путин и че Крим „никога не е бил украински“.

Снимки от срещата наскоро отново излязоха наяве, а една от тях бе включена в кампанийна брошура. Визитата бе противоречива, тъй като Русия бе изправена пред обвинения, че се е намесила в изборите в САЩ година по-рано, за да помогне на Доналд Тръмп. В резултат на това тя започна да се дистанция от руския лидер и никога не седна заедно с него отново.

Може ли Франция да стане про-Путин, ако Льо Пен спечели президентските избори?

Ако бъде избрана, Льо Пен вероятно ще сложи край на опитите на Европейския съюз да накаже Москва заради инвазията ѝ в Украйна с още по-строги санкции. Тя иска да продължава закупуването на руски газ и предупреждава за влиянието, което по-строги мерки ще имат върху портфейлите на повечето уязвими хора.

Колкото до НАТО, Льо Пен го нарече организация „подстрекаваща към война“ и иска Франция да напусне алианса. Това ще предизвика политически шок в региона, но ще зарадва Путин.

По време на пресконференция на 13 април Льо Пен призова за сближаване между военния алианс и Русия, когато войната в Украйна приключи, заявявайки, че стратегическо партньорство ще помогне да се спре задълбочаването на отношенията между Русия и Китай. Тя каза, че е съгласна с изпращането на „оборудване за отбрана на Украйна“, но предупреди да не се доставят оръжия, заявявайки, че това ще направи Франция „съвоюваща страна“.

На въпрос наскоро какво щеше да направи различно от Макрон в действията му спрямо Путин Льо Пен каза, че няма „магическо заклинание“, само „дипломация“. Тя заяви, че не иска да се подчинява на Русия или на друга страна.

Каква е реакцията?

Преди първия кръг от президентските избори на 10 април Льо Пен фокусира кампанията си върху жизнените стандарти и покупателната сила – въпроси, които са сред водещите опасения на избирателите.

Съюзниците на проевропейския центрист Макрон обаче се фокусират върху отношенията ѝ с Русия, докато засилват кампанията преди последния вот. Финансовият министър Брюно льо Мер я нарече „съюзник на Путин“, която може да промени курса на Европа, ако бъде избрана. Стратегията може да резонира сред умерените, от чиито вот или въздържание се нуждае Льо Пен, ако иска да победи. Пресконференцията ѝ на 13 април бе прекъсната от активист, който я попита за позицията ѝ по Русия.

През годините конкурентите на Макрон са казвали, че той е манипулиран от Путин – последно по време на провалилите се усилия на френския лидер да избегне инвазия на Русия в Украйна – но това явно не безпокои избирателите.

Подкрепял ли е финансово Путин движението на Льо Пен?

Според разследване на френската медия Mediapart през септември 2014 г. Льо Пен си е подсигурила заем за 9,6 млн. евро от руска компания – сделка, договорена от депутат близък до Путин и сключена след анексирането на Крим. По-късно тя бе изкупена от руската авиационна компания Авиазапчасть, която наскоро предприе правни действия, след като движението на Льо Пен не успя да го възстанови. Накрая дългът бе преструктуриран с погасителни вноски до 2028 г.

Тя казва, че френските банки не искат да правят бизнес с партията ѝ – сега известна като „Национален сбор“ - по онова време и все още се въздържат заради опасения да не навредят на брандовете им.

Банки извън Европейския съюз имат забрана да финансират френски политически партии от 2017 г. Тази година Льо Пен получи заем за 10,6 млн. евро от унгарска банка собственост на съюзник на унгарския премиер Виктор Орбан – лидера в ЕС с най-близки отношения с Путин.

Само Льо Пен ли търси връзки с Москва?

Проруски настроения тегнат над френската партийна политика и датират поне до 19 век, когато Париж сключва политически и военен пакт с руската империя. Днес това е очевидно в културните отношения между двете страни и всички топ кандидати в тазгодишните избори са съгласни или приветстват, поне до известна степен, поне някои от идеите на Путин.

Макрон разстели червения килим за Путин два пъти, канейки го в двореца Версай само седмици, след като пое поста, и в лятната си резиденция преди срещата на Г7, домакинствана от Франция през 2019 г. Макрон и Путин се срещнаха по време на Световната купа по футбол през 2018 г., на която бе домакин Русия, и на икономическия форум в Санкт Петербург същата година. Екипът на президент каза, че той е разговарял редовно с Путин, защото е световен лидер.

След като Русия нахлу в Украйна, Макрон прие по-твърда линия, докато в същото време запази диалог с Путин. В същото време Льо Пен заяви, че руският лидер е преминал „червена линия“ и че войната „отчасти променя“ позицията ѝ спрямо него. И двамата се въздържат да нарекат Путин диктатор, твърдейки, че подобни категоризации не са от помощ.