Войната в Украйна и последвалите икономически санкции срещу Русия ще предизвикат по-сериозни проблеми за европейската икономика и пазарите, отколкото предишни кризи, включително и пандемията от коронавируса, смятат икономисти, цитирани от CNBC.
Заради инвазията на Москва европейските лидери ускоряват плановете си за намаляване на зависимостта си от руските енергоизточници. Но това откъсване от Русия има своята цена за Европа, чиято икономика вече е под натиска на високата инфлация и заплашва възстановяването на индустрията от пандемията от коронавируса, както и завръщането към нормалността.
В резултат на войната в Украйна европейските компании са заплашени от загуба на конкурентоспособност на международните пазари. За континента военната инвазия променя ситуацията в такава степен, каквато не можа да се случи заради коронавируса, коментират от ING.
Еврозоната например вече изпитва проблемите, свързани със своя фундаментален икономически модел на експортно ориентирана икономика, която е дълбоко зависима от вноса на енергия. Страните сега са изпранени пред необходимостта от ускоряване на енергийния преход, докато увеличават разходите за отбрана, дигитализация и образование.
Това предизвикателство обаче може и трябва да бъде разглеждано като позитив - ако и когато Европа постигне тази цел, тя ще бъде много по-добре позиционирана в световната икономика. Но дотогава натискът върху разходите и доходите на домакинствата ще бъде голям, въпреки че приходите за бизнеса ще си останат високи.
Тъй като военните действия се водят в "житницата" на Европа, очакванията са за ръст на цените на зърното и на множество храни до безпрецедентни нива, смятат още икономистите. Високата инфлация пък ще бъде въпрос на "живот и смърт" за по-слабо развитите икономики.
Това разтърсване на европейската, а и на световната икономика, ще окаже натиск върху централните банки и правителствата за по-твърда политика относно инфлацията. Но увеличаването на лихвите, което е основно оръжие срещу инфлацията, може да постави остро въпросът за публичния дълг, посочват от BNP Paribas. Все пак това не е непосредствен риск, защото правителствата като цяло удължиха средния матуритет на дълга си в годините с ниски лихвени проценти.
Досега Европейската централна банка (ЕЦБ) никога не е била изправяна пред толкова висока инфлация и необходимостта да избира между фискалната устойчивост и борбата с инфлацията и то на фона на висок публичен дълг, наследство от пандемията от коронавируса.