Пътуването на германския президент до Полша завърши с гръм и трясък: във Варшава Франк-Валтер Щайнмайер трябваше да съобщи, че не е желан като гост в Киев. Това, което трябваше да бъде „силен знак за обща европейска солидарност с Украйна“, се превърна в пронизителен сигнал за раздор и разочарование.
Но това не се случи от нищото. Украинският посланик в Берлин отдавна изостави всички дипломатически форми в опита си да накара Германия да подкрепи още повече страната му в борбата срещу руснаците. Президентът Володимир Зеленски също многократно поиска повече оръжия за армията си и повече натиск върху Путин.
Берлин е колеблив и в двете области - преди войната и дори след нейното начало. Сега Киев просто накара Щайнмайер да си плати за това. От гледна точка на Украйна никой не е невинен. Макар че Щайнмайер призна, че е допуснал грешни преценки по отношение на Путин, никой не е забравил приятелското му отношение към Русия в миналото.
„Северен поток 2“ остава паметник на грешките
Отказът на поканата показва и колко голяма е загубата на репутацията на Берлин в европейския Изток. В политиката си спрямо Русия Германия се вслушваше твърде малко в съюзниците си и твърде малко се съобразяваше с техните интереси. „Северен поток 2", руината за милиарди долари на дъното на Балтийско море, ще остане паметник на грешките на правителствата на Шрьодер и Меркел, докато не рухне. А Щайнмайер вероятно няма да успее да се отърве от репутацията си на човек, разбиращ Русия.
Въпреки това обявяването му за нежелан гост не е особено мъдро решение. Това не прави по-вероятно посещението на германския канцлер Олаф Шолц в Киев (Зеленски отново го покани). А Путин ще се надява, че тази обида е предизвикала първите пукнатини в лагера на опонентите му. С цялото ми разбиране за отчаяното положение на украинците: всеки, който има враг като Путин, не би трябвало доброволно да изостря отношенията си със своите приятели, особено с най-големия си финансов спонсор.