Подобно на много германци Отмар Исинг е разтревожен от ускорената до 40-годишен връх инфлация в страната му и от „погрешния“ отговор на Европейската централна банка. Но, като един от създателите на еврото, думите на Исинг носят повече тежест от тези на повечето му сънародници, пише Financial Times.
Първият главен икономист на ЕЦБ, когато тя е създадена през 1998 г., казва, че централната банка страда от „погрешно диагностициране“ на факторите зад ръста на цените, „живеейки във фантазия“, която омаловажава опасността инфлацията да излезе извън контрол.
„ЕЦБ допринесе сериозно за този капан, в който се намира в момента, защото се насочваме към риска от среда на стагфлация“, коментира 86-годишният икономист, на когото се отдава оформянето на употребата от страна на банката на мерки за парично предлагане, когато взима решение за политиката по лихвените проценти.
Критиките му, че ЕЦБ твърде бавно повишава лихвите, подчертават бурния дебат в Германия и голяма част от 19-членната еврозона за това колко бързо трябва да се обърне посоката на 8-годишната ултрахлабава парична политика – включително отрицателни лихвени проценти и покупка на облигации за 4,9 трлн. евро.
След като се бори да ускори инфлацията до 2% през последното десетилетие, ЕЦБ сега е изправена пред обратния проблем. Инфлацията в еврозоната през март удари нов рекорд от 7,5%.
„Инфлацията бе спящ дракон. Този дракон сега е буден“, казва Исинг.
Управителният съвет на ЕЦБ се събира тази седмица във Франкфурт, за да обсъди дали да ускори плана за постепенно оттегляне на стимулите, прекратявайки нетното изкупуване на облигации през третото тримесечие. Някои централни банкери поискаха на срещата миналия месец по-ранен край на покупките, за да се подготвят основите за повишаване на лихвените проценти това лято.
Много централни банки, включително Федералния резерв на САЩ и Английската централна банка, вече спряха изкупуването на облигации и започнаха да вдигат лихвите.
„Очевидно е, че ЕЦБ закъснява с реакцията си, докато Фед може би дори е още повече зад кривата“, казва Исинг, който е президент на Центъра за финансови изследвания в Университета Гьоте във Франкфурт, след като напуска ЕЦБ през 2006 г.
Бившите му колеги в ЕЦБ прогнозират, че инфлацията в момента е временна и когато факторите зад нея отминат, тя пак ще се върне под 2% до 2024 г.
Според Исинг обаче те пренебрегват риска пандемията и инвазията на Русия в Украйна да поддържат инфлацията по-висока, връщайки назад 30 години глобализация, тъй като търговските напрежения се засилват, компаниите правят веригите на доставки по-устойчиви, а Европа ускорява отдалечаването си от изкопаеми горива.
„ЕЦБ разчиташе на прогнозния си модел, а този модел не може да даде правилните сигнали, защото се базира на миналото и на цикличен опит – а пандемията не причини цикличен спад“, казва Исинг.
„Нуждаете си от много по-широк подход, за да се обясни инфлацията във време на структурни промени. Ако диагностицирате погрешно, разбира се, имате погрешна политика“, допълва той.
Германците имат дълбок страх от инфлация, който според Исинг „датира от хиперинфлацията през 20-те години и валутната реформа през 40-те... Тя е почти заложена в гените на обществото“. Той обаче казва, че опасенията не са само сред германците, които са „патологичен случай спрямо инфлацията – можете да видите това във всички страни“.
Няколко представители на ЕЦБ – включително главният икономист Филип Лейн – заявиха, че не могат да направят много, за да повлияят на външни фактори, вдигащи цените на енергоизточниците, докато в същото време се опасяват, че твърде бързото повишаване на лихвите може да предизвика сериозен спад – особено ако войната в Украйна прекъсне потока на петрол и газ от Русия към Европа.
Както Лейн, така и гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард твърдят, че ЕЦБ може да въведе „нов инструмент“ в подкрепа на страните, изправени пред остър ръст на разходите за заеми в резултат на повишаването на лихвите. Екипът им вече работи по подобен „кризисен инструмент“, с който да извършава целенасочени покупки на държавни или корпоративни облигации при нужда.
Исинг е съгласен, че в момента „не е времето да се вдигат лихвените проценти до високи нива“. Но според него ЕЦБ вече е пазил стимулите си твърде дълго, което е било „много трудно да се защити“ предвид възстановяването на растежа и инфлацията и спада до рекордни нива на безработицата.
„ЕЦБ живееше във фантазията, че ще продължава тази политика без отрицателни последствия“, казва той. „Те биха били в по-добра, или поне в по-малко лоша, ситуация, ако бяха започнали да нормализират политиката по-рано – войната не трябва да ги разсейва от този факт“.
Перспективата за „стагфлационна“ ситуация на ускоряваща се инфлация и забавящ се растеж е „най-лошата комбинация“ за централна банка, казва Исинг, който сравнява отговорите на централните банкери на двата петролни шока от 70-те.
„Бундесбанк се опита да контролира инфлацията и последствията бяха умерена инфлация и слаба рецесия“, казва Исинг, който се присъединява към германската централна банка през 1990 г. „Но Фед изчака твърде дълго“ и САЩ имаха „двуцифрена инфлация и дълбока, дълбока рецесия“.