В рамките на следващите пет седмици Владимир Путин трябва да измисли нещо, за да отбележи един от най-важните и патриотични празници за своята държава – 9 май, победата срещу нацистка Германия през 1945 г.
Две копчета се намират на ключово място на бюрото му. На едното пише „лъжи“, а на другото „убивай“. Те обаче вършат работа само донякъде, пише Едуард Лукас в материал за Центъра за европейски политически анализи (CEPA). Путин може да нареди артилерията му да превърне украинските градове в пропити с кръв развалини. Но пропастта между колосалните разходи и минималния напредък вече расте. А продължаващите сражения само я правят още по-голяма. Той не може да разчита на това, че дезорганизираната руска армия ще победи Украйна навреме за празненството.
Ако се възползва от бутона „лъжи“, може да си навлече повече проблеми, отколкото ще реши. Твърденията, че Украйна е държава „на конци“ на Запада, ръководена от дрогирани нацисти, са лесни: повечето руснаци нямат опит от първа ръка, за да се усъмнят. Руснаците обаче ходят по магазините. А мнозина имат млади мъже роднини в армията. Много по-трудно е да се убедят тези хора, че най-тежката война в Европа от 1945 г. насам е ограничена военна интервенция, че пет седмици на сражения са незабавна победа, че тежките загуби са минимални, че се атакуват само военни цели.
Връщайки се изморени, замръзнали, деморализирани, гладни и ранени от първата вълна на сражения, руските войски разказват друга история. Накратко, даването на газ на пропагандната машина само застрашава доверието в режима и доверчивостта на руския народ.
Дори и по времето на Съветския съюз – информационна среда, запечатана от цензурата – партийната линия не можеше да оцелява безкрайно в контакт с истината. Колкото повече властите настояваха, че животът е прекрасен, толкова по-малко хора им вярваха. Издигнатото на пиедестал отбелязване на 9 май изглежда рисковано. Какво ще стане, ако тълпата на Червения площад започне да освирква или да вика? Путин ще си спомни как шествие, което трябваше да е в подкрепа на режима на Николае Чаушеску през 1989 г., се превърна в истински провал и струва трона и живота на румънския диктатор.
На бюрото има и кранче, което може да спре руския енергиен износ за Европа. То може да направи страни като Франция, Италия и Германия по-студени, по-бедни и по-недоволни. Но не и по-отзивчиви: спиранията само ще потвърдят закъснялото осъзнаване на потребителите в страните за опасностите от зависимостта от империалистически настроения съсед.
На бюрото на Путин има и телефон. Но на кого може да се обади? Някои европейски лидери, особено Еманюел Макрон, биха приели такова обаждане. Но те ще му държат лекция за безумието на войната и необходимостта от бързо договаряне на решение. Това няма да реши деветомайския проблем. Приятелски страни като Казахстан не искат да имат нищо общо с войната. Александър Лукашенко в братски Беларус е уморително непоследователен, постоянно беден и безполезен. Армията му по-скоро ще се разбунтува, отколкото да се сражава. Така остава само Си Дзинпин, чието хладно раздразнение за разходите, проблемите и продължителността на зле планираната война не дава решение.
Агресивните подмазвачи на президента също не са от помощ. Те го лъжат. Той знае. Той може да ги тормози, но не може да ги накара да му кажат истината или да дадат реален съвет. И не може и изцяло да им се довери. Въпреки лукса, който представлява, и властта, която олицетворява, кабинетът на руския лидер всъщност е психически и физически затвор.
Само ядреното куфарче, носено от винаги присъстващ военноморски офицер, предлага изход. Една наистина убедителна заплаха може да накара треперещия Запад да принуди Украйна да приеме условия, които Путин да представи като победа.
Неумолимо дните до 9 май изтичат. Какво ще направи Путин? Скоро всички ще разберем.
16:17 | 10.09.22 г.