Съобщенията за кланета на цивилни в Буча, близо до Киев, не могат, уви, да бъдат изненада. В отговор френският президент Еманюел Макрон заяви, че: „Случилото се изисква нов кръг от санкции и много ясни мерки, така че ще се координираме с нашите европейски партньори, особено с Германия.“ Той добави, че „по отношение на петрола и въглищата трябва да можем да продължим напред. Със сигурност трябва да задълбочим санкциите… Не можем да приемем това." Но санкциите срещу руския петрол и въглища са недостатъчни. Необходимо е да се наложи ембарго и на вноса на руски газ, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Според Агенцията за енергийна информация на САЩ през 2021 г. 74% от руския износ на природен газ е бил за европейските членки на ОИСР. Разликата между този износ и този на петрол и въглища е, че за Русия е по-лесно да измести дестинацията на втория, тъй като транспортът при първия зависи от фиксирана инфраструктура.
Следователно добавянето на газа към списъка с ембаргови продукти би увеличило болката за Русия. Възраженията срещу тази идея са, че някои европейски страни са особено зависими от руския газ и затова разходите за тях от значително намаляване на вноса биха били огромни.
Сред най-уязвимите са Германия и Италия. Германия например зависи от Русия за една трета от потреблението си на енергия. Освен това през 2020 г. Германия е получила 58 процента от газа си от Русия, а Италия - 40 процента. Тези страни също така силно разчитат на газа: потреблението на Германия е повече от два пъти по-голямо от това на Франция, чийто капацитет за производство на ядрени енергия е голям. Изглежда, че ембаргото върху доставките на газ би сринало икономиката на Германия и други подобно уязвими страни.
Последните икономически изследвания обаче сочат, че този страх - макар и разбираем - е преувеличен. Анализ за Германия на икономисти от университета Нотр Дам посочва, че фокусът наистина трябва да бъде върху газа, тъй като петролът и въглищата се доставят на световните пазари. Ако е необходимо, както се отбелязва в документа, „съществува достатъчен капацитет на световния пазар от други страни износителки на петрол и въглища, за да компенсира недостига“. Русия също може да прехвърли износа си другаде, макар че може да се наложи да го направи с отстъпка.
И така, да разгледаме санкциите върху газа? В краткосрочен план загубата на руски газ не може да бъде компенсирана от внос от другаде. Анализът предполага, че резултатът от ембарго върху руската енергия ще бъде намаляване на доставките на газ с 30%, което е около 8% от общото потребление на енергия в Германия. Ключовите моменти в анализа са, че заменяемостта на газа в потреблението и производството е по-ниска в краткосрочен план, отколкото в дългосрочен, и по-висока при някои употреби от други. При много ниска еластичност на замяната в краткосрочен план (песимистично предположение), 8% спад в потреблението на нефт, газ и въглища води до 1,4% спад на брутния вътрешен продукт - цена от 500-700 евро годишно за всеки германски гражданин. При спад на потреблението на газ с 30 процента икономическите загуби нарастват до 2,2 процента от БВП (2,3 процента от брутните национални разходи) или 1000 евро на година на гражданин. Ако се допуснат възможни вторични макроикономически ефекти, това въздействие може да достигне 3% от БВП.