Защо ЕЦБ не може да признае инфлационната си грешка?

Критиките не са нещо чуждо за Европейската централна банка (ЕЦБ). Всъщност недоволството е добре познато на всички централни банкери, защото, независимо от ситуацията, средата или времевия период, недоволни от решенията винаги ще има. Точно тук е важно как ще реагира даденият регулатор и какви ще са следващите му стъпки, а в последните месеци на пандемия, инфлация, а от края на февруари и война, изглежда, че централната банка на еврозоната е избрала подхода на тупване с крак и упорито отстояване на своето в момент, когато всичко сочи, че може би е време за промяна.

Основната причина за критиките към ЕЦБ е липсата на реакция към инфлацията. Покачването на цените в еврозоната достигна исторически рекорд през миналия ноември, а оттогава насам темпът на растеж единствено продължи да се ускорява. Разбира се, ЕЦБ предвиди тази тенденция в своите прогнози, но оптимистично заложи, че впоследствие инфлацията ще се забави.

В свой коментар в края на 2021 г. гуверньорът на финансовата институция Кристин Лагард дори направи смелото твърдение, че инфлацията може вече да е достигнала своя връх. Изказването може да се приеме като опит да се успокоят пазарите, но, както казват японците, това е като да дадеш лъжица на котка - т.е. ход, който е безсмислен, когато инвеститорите могат да видят какво се завърта в икономиката, а именно процес на ускоряваща се инфлация и забавена икономическа активност.

Първото тримесечие на 2022 г. мина, а покачването на цените не се е забавило. Последните данни на европейската статистическа служба Евростат потвърдиха за пореден месец рекордното равнище на инфлацията на Стария континент, под чиято тежест се огъват фирмите и домакинствата.

Въпреки това на заседанието си през март централната банка единствено избра да ускори темпа на прекратяване на покупките на облигации по старата си програма APP - неочакван ход, като се има предвид нарасналата поради войната в Украйна несигурност. Прекратяването на APP се прие като първия лъч светлина за евентуално повишение на лихвите.

Тази надежда обаче бързо бе потъпкана от промяната в тона на регулатора. Докато на предишните си заседания ЕЦБ уверяваше, че лихвите ще бъдат увеличени "малко след" прекратяването на APP, то през март тази формулировка бе променена на "известно време след". На своя пресконференция Лагард обясни, че "известно време след" би могло да означава както седмици, така и месеци.

Затова и паричните пазари отложиха прогнозите си за поскъпването на кредитите за самия край на 2022 г. Очакванията са основната лихва да бъде увеличена със 100 базисни пункта в периода до март 2023 г., като това ще стане постепенно, а първото по-голямо лихвено увеличение от над 50 базисни пункта може да се случи през този декември. Това би приравнило основната лихва на 0% за пръв път от 2014 г. насам.

Същевременно комуникационната стратегия на регулатора не помага за това да внесе повече яснота. Всъщност, ако не друго, то тя показва големи различия сред централните банкери.

В края на март управителят на Австрийската централна банка Роберт Холцман заяви, че ЕЦБ трябва да завиши лихвите поне два пъти тази година. Ако в края на годината „депозитната лихва не е вече на 0%, ще е твърде късно“, коментира Холцман. „Ако инфлацията не се окаже по-висока от очакваното, можем просто да останем на 0%“, допълни гуверньорът.

Ден по-късно обаче ръководителят на ЕЦБ отново повтори мантрата си за умерен подход, оправдавайки се с конфликта в Украйна. "Най-добрият начин, по който паричната политика може да се справи с тази несигурност, е да наблегне на принципите за избор, постепенна промяна и гъвкавост", посочи Лагард.

Малко след това главният икономист на институцията Филип Лейн също изтъкна тежестта на несигурността, заради която ЕЦБ трябва да поддържа "двустранните" си опции, което означава, че следващият ход може да е такъв на затягане или на разхлабване на паричната политика. „Повече от всякога е важно да запазим възможността за избор в паричната политика", отсече Лейн.