Ще бъде ли единен Европейският съюз пред Русия и плащането с рубли за газа?

От 1 април Русия вече има схема за плащане в рубли за природния газ, а Европейската комисия препоръча на членовете на общността да продължат да плащат в евро или долари и да не се съобразяват с искането на "Газпром". Но дали това ще може да бъде осъществено от малките страни членки на Европейския съюз (ЕС), които до голяма степен зависят от вноса на руски газ?

Словакия е една от първите, която заяви, че ако Русия поиска директно плащане в рубли, тя ще се съобрази, защото има нужда от газ. Страната внася 85% от газа, който потребява, от Русия.

"Газът не трябва да спира", коментира словашкият министър на икономиката Рихард Сулик, цитиран от Ройтерс. В публичен дебат по националната RTVS той коментира, че ще се съобрази с изискванията на руската страна. Сулик коментира още, че държавната SPP, която е доставчикът на руския газ в страната, е платила доставките за март в евро, както е по договор. Следващото плащане трябва да бъде извършено до 20 май.

В края на миналата седмица "Газпром" започна да изпраща писма до своите клиенти, в които обяснява новата схема на плащане на доставките на руски газ. Тя предвижда откриване на сметки в "Газпромбанк", през които европейските компании да плащат във валутата по договор. Средствата се превалутират и прехвърлят в друга сметка - този път в рубли и тогава плащането се извършва към сметките на "Газпром".

България също получи подобно писмо, потвърди през уикенда енергийният министър Александър Николов. Той коментира, че тези валутни операции ще оскъпят доставките и допълни още, че на този етап страната ни ще остане на европейската позиция и няма да се съобрази с искането на руската страна.

Европа обаче може да бъде разколебана, защото цената на енергията вече е висока и води до щети за бизнеса и потребителите.

Преди ден стана ясно, че от 1 април Литва, Латвия и Естония пък изцяло прекратяват вноса на природен газ от Русия. Още от 2014 година страните в региона започнаха да се подготвят за този вариант, изграждайки терминали за втечнен газ. Литва строи и ядрена централа, която да покрие нуждите от енергия, когато вече няма да може да разчита на руските енергийни доставки.

Досега Западът наложи няколко пакета санкции срещу Русия, включително замразяване на активи на Руската централната банка, изключване на банки от системата SWIFT, но досега износът към Европа на енергоизточници не е засегнат. ЕС се поколеба да забрани вноса на петрол, чиито доставки са по-диверсифицирани, но си го остави като коз, ако Москва реши да използва биологично или химическо оръжие в Украйна. Наложените досега санкции също имат някои пробойни - например "Газпромбанк" е извън изключените от SWIFT банки.

Русия също е много обвързана с Европа по отношение на доставките на газ - почти целият износ е насочен в това направление. По данни на Центъра за енергия и чист въздух (CREA) от началото на войната в Украйна ЕС е платил почти 19 млрд. евро за внос на енергийни ресурси от Русия. Към 10 млрд. евро са сметките за природен газ, а за петрол - почти 9 млрд. евро.

Москва разглежда като потенциални нови пазари Китай и Индия, но реализацията на плановете ще изисква известно време. Например за да достави природен газ в Китай, Москва трябва да построи газопровода "Силата на Сибир 2", чиято дължина е около 7000 километра. Строителството още не е започнало, а реализацията на този план е под съмнение на фона на санкциите, които ограничават достъпа до технологии в енергетиката.