fallback

Краят на неутралитета

За страните членки на ЕС, които не са част от НАТО, войната в Украйна е момент да преосмислят позицията си

07:55 | 28.03.22 г. 7

В елегантната сграда на външно министерство в Дъблин ирландските дипломати обсъждат нещо, което се превърна в спешен дебат: дали да преосмислят традиционната позиция на страната за военен неутралитет.

Това е дебат, който се случва из държавните столици в Европа, докато руските бомби, падащи върху украинските градове, предизвикват опасения за сигурността до висоти, невиждани след края на Студената война. За страните от Европейския съюз, които не са членове на НАТО, внезапната вече въобразима възможност за конфронтация между Москва и Запада повдига въпроси за това дали военният неутралитет е желан – или дори възможен, пише Politico.

Дори в Ирландия – една от европейските страни най-далече от битките, политиците започват да преосмислят стратегическата си позиция, вкоренена в следколониалната история на страната и многократно потвърждавана през вековете.

„Най-накрая се усеща, че наистина можем да повдигнем въпроса“, казва Катал Бери, независим член на ирландския парламент, който защитава по-твърда отбранителна политика. „В миналото, ако дори споменеш опасения за позицията на Ирландия по неутралитета, бяхте обвинявани в подбуждане към война“.

Припокриването на част от членките на ЕС и НАТО е обширно, но не и пълно. Не само че военният алианс е много по-широк – включвайки страни като САЩ, Канада и Турция, но има шест страни от ЕС, които по стратегически, географски или исторически причини не са част от НАТО.

За Ирландия причината е основно в историята ѝ на колонизирана страна и неспокойните ѝ отношения с Великобритания, която окупира острова до различна степен през вековете. Упоритата борба на страната за независимост в началото на 20-те години на миналия век и последвалата гражданска война остави новите си лидери със слабо желание да се присъединят към военен алианс заедно с Обединеното кралство.

Ирландия се присъединява към Лигата на нациите през 1923 г., но противоречиво остава неутрална през Втората световна война. Подобрен аргумент печели дебата по членството в НАТО през 60-те години.

Макар че концепцията за неутралитет да не е заложена в конституцията на Ирландия, идеята неведнъж е била потвърждавана по време на интеграцията на страната в ЕС.

Вече избрали страна

Решение на Върховния съд на Ирландия от 1987 г. посочва, че всички предложени промени по договора на ЕС изискват поправка на конституцията чрез референдум – което води до редовен вот всеки път, когато Брюксел предложи поправка на договора на ЕС.

В резултат на това опасения около европейската интеграция – особено в сферата на сигурността и отбраната – често биват дълбоко обсъждани, докато Ирландия приема различните договори в блока.

Войната в Украйна обаче постави нов фокус върху позицията по отбраната на страната.

Някои твърдят, че Дъблин вече е избрал страна. Ирландия например разрешава американски войници да кацат на летище Шанън на брега на Атлантика, освен това е страна по инициативите на ЕС по сигурността като тренировъчни мисии по Постоянното структурирано сътрудничество (PESCO) и Общата политика за сигурност и отбрана (CSDP).

Това, което Дъблин не е направил, твърдят критиците на неутралитета, е да инвестира достатъчно в собствената си отбрана. „Ирландия харчи най-малко за отбрана като дял от БВП от всички 27 страни членки на ЕС“, казва Марк Мелет, бивш началник-щаб на ирландските отбранителни сили.

Страната например няма способности да идентифицира всички самолети, преминаващи през въздушното ѝ пространство, или да извършва подводен мониторинг на почти 1 млн. кв. км морско дъно, което заобикаля страната.

Има опасения за готовността ѝ за възможна агресия, включително хибридни атаки. Миналата година кибератака срещу здравната система на страната от руски престъпни лица и планирано учение на руския флот покрай бреговете на Ирландия седмици преди инвазията в Украйна подчертаха уязвимостта на Ирландия като необвързана държава в ЕС, географски отделена от останалата част от континента.

„Обявяване на война“

Дъблин не е единствената столица, потънала в национални дебати по сигурността и неутралитета. Дори военно неутрални страни от ЕС се присъединиха към останалата част от блока, налагайки на Русия икономически санкции, които Владимир Путин определи като „подобни на обявяване на война“.

През март, малко след инвазията на Русия, Дания, която е страна членка на НАТО, обяви, че ще проведе референдум на 1 юни по възможността си за неучастие в отбранителната политика на ЕС, което договори след договора от Маастрихт. „Историческите времена изискват исторически решения“, каза датският министър-председател Мете Фредериксен. Вот в подкрепа ще позволи на страната да участва в CSDP мисиите на на ЕС.

Австрия също е изправена пред въпроси за официалния си неутралитет, който поддържа след Втората световна война – позиция, която помогна да привлече институции като ООН и Международната агенция по атомна енергия.

Министърът на отбраната Клаудия Танер заяви, че няма планове да се променя политиката по неутралност на Австрия. „За мен и за цялото правителство е много ясно, че няма да докоснем военния неутралитет на Австрия, който е и залегнал в нашата конституция“, казва тя за Politico.

Подобно на Ирландия обаче, Австрия не е член на НАТО, но участва в усилията по отбрана на ЕС. Танер казва, че страната „активно ще допринесе за допълнителни развития на общата политика по отбрана и сигурност на ЕС“, за да отговори на предизвиквателства по сигурността пред блока.

Някои страни нямат много пространство за маневри. Статутът на Кипър на разделен остров и трудните му отношения с Турция продължава да усложнява перспективата за членство в НАТО и поради тази причина остава единствената страна от ЕС, която не е част от инициативата на НАТО Партньорство за мир, макар че продължава да е домакин на големи британски бази.

Други просто нямат интерес. В Малта, където неутралитетът също е вписан в конституцията, проучване, публикувано малко преди войната, показа, че 63% от малтийското население предпочита островът да запази тази си позиция. Неутралитетът не се превърна и във въпрос в кампания преди парламентарните избори, които Малта ще проведе този уикенд.

Значението на неутралитета

Дебатът е най-ясно изразен на север в ЕС. Като сигнал за променящите се времена министрите на Швеция и Финландия, които споделят граница от 1300 км с Русия, посетиха извънредната министерска среща на НАТО в Брюксел по-рано този месец, макар че не са членове на алианса.

„Финландия ще бъде в НАТО рано или късно... Абсолютно сигурен съм в това“, казва Александър Стуб, бивш министър-председател на Финландия, който защитава присъединяването към алианса. „Влакът напусна гарата на 24 февруари, когато Путин нападна Украйна“.

Стуб посочва скорошно проучване, което показва, че 62% от населението подкрепя членство в НАТО, а само 16% са против.

„Молба за членство от Финландия не е въпрос на „дали“, а е въпрос на „кога“. И ако попитате мен, въпросът „кога“, бих казал, че няма да е след дни, няма да е след седмици, но ще бъде след няколко месеца“.

В Швеция подкрепата за присъединяване към НАТО надмина опозицията на алианса за пръв път този месец, сочи проучване. Лявоцентристкият премиер Магдалена Андерсон изключи членство в алианса, но европейският комисар на страната Илва Йохансон казва за Politico на събитие тази седмица, че ако Швеция реши да се присъедини, ще бъде заедно с Финландия.

Стуб е съгласен. „Мисля, че ще бъде от полза и за Швеция, и за Финландия, ако се присъединим заедно, а не по отделно“, казва той. „Но това, което също казвам на шведските ми приятели, е, че те трябва да разберат, че Финландия пое лидерството в този процес и ще се включим в НАТО, независимо дали Швеция го направи“.

Би било объркващо за мнозина, че тези дни не друга страна, а именно Украйна води дебат по неутралитета. Москва заяви, че възприема желанието на страната да се присъедини към НАТО за заплаха за сигурността си. Цитирайки Австрия като пример, тя предложи, че може да бъде постигнат мир, ако Украйна се съгласи, наред с други неща, да обяви неутралитет.

Какво означава това на практика остава неясно. Членство в НАТО ще бъде изключено, но ще трябва ли Украйна да се откаже от стремежа си за членство в ЕС, чиито договори включват клауза за взаимна защита? Киев настоява, че ще иска гаранции за сигурност, ако подпише подобно споразумение. Мнозина в страната също ще харесат дефиницията за необвързаност, поддържана от Финландия и Швеция – че истинският неутралитет може да съществува само ако страната има възможност да се грижи сама за себе си.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 03:48 | 14.09.22 г.
fallback