Европейският съюз (ЕС) осъжда действията на Русия в Мариупол и ги определя като "военно престъпление", но едва ли ще има нови санкции срещу Москва, пише AP. Темата е водеща за Съвета по външните работи, който се провежда в Брюксел.
Германският министър на външните работи Аналена Бербок коментира, че руските военни започват да атакуват обекти от инфраструктурата, включително и болници или театри. "Съдът ще трябва да реши, но за мен това е военно престъпление", коментира тя.
Нейното мнение се подкрепя и от Върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел. "Унищожаване на всичко, бомбардиране и убиване на всички по безразборен начин. Това е нещо ужасно", каза той преди началото на заседанието и припомни, че войната също има своите правила.
АР посочва още, че южният пристанищен град на Азовско море е един от най-жестоко ударените от началото на войната насам. Множество опити за евакуация на гражданите бяха неуспешни или имаха частичен успех. По данни на местните власти жертвите са поне 2300 души. От седмици в Мариупол няма вода, електричеството е прекъснато, а украинските власти коментират, че опитите да доставят хранителни продукти и лекарства в града са спирани от руските военни.
По-рано руските военни предложиха на властите в Мариупол да се предадат и заявиха, че ще позволят два хуманитарни коридора за изтегляне на гражданите - към Русия и към вътрешността на Украйна. Това предложение обаче беше отхвърлено. Руският генерал Михаил Мизинцев, който отправи предложението, обаче не уточни какво ще последва, ако то бъде отхвърлено.
Международният наказателен съд в Хага, чиито правомощия са именно обвинения за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, вече събира данни за извършваните престъпления в Украйна. Русия, както и САЩ, обаче не признава юрисдикцията на трибунала.
Въпреки определенията за Мариупол ЕС едва ли ще успее да се разбере за нов пакет от санкции, посочва обаче АР. По-рано днес Ройтерс съобщи, че в Брюксел ще се дискутира възможно ембарго на руския петрол.
Група от държави, предвождани от Германия, настояват за известна пауза в санкциите, защото опасенията са, че Русия може да спре износа на природен газ за Европа в момент, в който цените на енергийните ресурси и без това достигат рекорди.
Друг аргумент за липсата на нов пакет санкции е, че общността трябва да си запази мерки, ако военните действия се ожесточат и Русия реши да използва химическо оръжие.
"Правим всичко, за да покрием пропуски в санкциите (които вече одобрихме - б. АР)", каза германският външен министър.
Външният министър на Литва Габриелус Ландсбергис обаче призовава ЕС да не се отдава на "умора от санкциите". "Не можем да си позволим умора, предлагайки помощ за Украйна", каза той.
За него ЕС трябва да намери "червената линия", която да го накара да засили санкциите си срещу Русия. Разстрелът на градове и граждани явно не е достатъчна причина да убеди някои страни членки, но все "нещо би ги накарало", заяви още Ландсбергис.
Той поиска и подкрепа от партньорите в отбраната на Литва, Латвия и Естония, които имат обща граница с Русия. Страните имат нужда от военни самолети и оборудване.
12:08 | 14.09.22 г.