Кризата в Украйна дава тласък на идеята за съвместни облигации на ЕС

Пътят към постоянни съвместни продажби на облигации от правителствата на еврозоната ще бъде дълъг и неравен. Инвазията на Русия в Украйна обаче може и да успее да го разчисти, пише Ройтерс.

Конфликтът накара европейските държави да обещаят повече инвестиции в отбраната и развитието на сектора на възобновяемата енергия – разходи, които мнозина твърдят, че ще бъдат покрити най-добре, ако тежестта бъде споделена.

Европейският съюз (ЕС) вече издаде съвместни облигации за фонда за възстановяване на икономиката след пандемията на стойност 800 млрд. евро. Засега блокът не споменава планове да трупа още дългове, нито дали се обмисля подобен фонд да бъде оставен да действа за постоянно.

Идеята за постоянна схема напоследък се обсъжда от пазарите. Мнозина инвеститори започнаха да купуват облигации от страни, които биха спечелили най-много от такава инициатива, като например силно задлъжнялата Италия.

Кристиан Одендал, главен икономист в Центъра за европейски реформи, вижда войната, която Москва нарича "специална военна операция", като своеобразна повратна точка за Европа, дори и перспективите около нея да не са ясни. Това би засегнало европейската интеграция повече, отколкото кризата с COVID помогна за задвижването на съвместен фискален капацитет и общото заемане. И двете бяха немислими преди избухването на пандемията от коронавируса.

Поддръжниците на идеята за постоянен фонд твърдят, че съвместните връзки биха били мощен сигнал за европейско сближаване. Това би издигнало профила на еврото и би разширило европейския пул от ценни книжа с най-висок рейтинг, което ще им позволи да се конкурират с американските облигации като глобални резервни активи.

Само Германия например обещава да похарчи 100 млрд. евро за модернизация на армията. Нуждите от разходи ще са колосални. Ако всички европейски членки на НАТО се ангажират да харчат 2% от БВП за отбрана, общите разходи ще се повишат с една четвърт, което ще е най-големият им ръст от три десетилетия насам. Според BofA това може да изисква още 150-200 млрд. евро комбинирани разходи в еврозоната само през 2022-2023 г.

Прекъсването на руските газови връзки, както планира Европейската комисия (ЕК), може да добави над 130 млрд. евро тази година към вече нажежената сметка за енергоносители на блока, показват изчисленията на Reuters Breakingviews. По-задлъжнелите държави от ЕС няма да са склонни да поемат тези разходи сами.

Аргументът в подкрепа на постоянно действащ фонд за възстановяване от войната в Украйна е, че подобно на COVID-19 войната е екзогенен шок, засягащ всички държави от ЕС, което прави съвместния отговор по-ефективен от поредица от некоординирани национални усилия. Кризата би могла да подейства като катализатор за по-дълбока интеграция, казва Кристоф Ригер от Commerzbank, като допълва, че „капацитетът на съвместния дълг на ЕС става все по-вероятно дългосрочен“.

Франция е страната от ЕС, която най-шумно призовава за нов дълг на ЕС, докато Германия и други, по-богати северни членки на блока се противопоставят на всеки ход към фискален съюз със споделени заеми и разходи.

Според противниците на идеята инструментът „ЕС от следващо поколение“ (Next Generation EU) – фондът за възстановяване от пандемията, продажбите на облигации за който започна миналата година, остава предимно неизползван, като досега са изплатени само 74 млрд. евро. Заемите за фонда ще приключат през 2026 г., а облигациите ще падежират през 2058 г.

Този фонд може и да си остане прецедент, но той не е обикновен инструмент, казва Франческо Пападия, бивш генерален директор на пазарните операции в ЕЦБ, а сега старши сътрудник в Института Брьогел. „(Съвместните облигации) ще бъдат възможни само при изключителни обстоятелства, като сегашните... когато ще се разглеждат като необходимо ефективно средство за справяне с кризата“, допълва той.

Според него все още не е ясно дали войната в Украйна е такава криза.

Анализаторите на ING предполагат, че по-леките видове съвместни заеми биха могли да бъдат по-приемливи за "пестеливите" нации, например по модела на инструмента SURE на ЕС за безработицата.

Поведението на пазара за облигации показва, че съвместният фонд повишава устойчивостта на блока. Спредовете по облигациите на по-слабите държави от Еврозоната, като Италия и Испания, обикновено се увеличават по време на кризи. След инвазията на Русия в Украйна на 24 февруари обаче спредът по 10-годишните италиански облигации падна с 26 базисни точки.

С други думи, италианските премии намаляват въпреки войната и в момент, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) планира да намали стимулите, които подкрепят Южна Европа.

Поуката от 2020 г. е, че ЕЦБ може да спре разширяването на спреда, но истински обрат ще има само ако ЕС реши. Това е и пътят Брюксел да убеди инвеститорите и пазарите, че фискален съюз на блока ще бъде осъществен.