Запълването на европейските газохранилища ще бъде трудно без руския газ

Преди 10 дни Европейската комисия представи своите насоки за намаляване на зависимостта на ЕС от руския природен газ. Според разчетите още до края на тази година страните от общността могат да намалят с 2/3 вноса от Русия, а до 2030 година съвсем да се откажат от суровината.

Анализатори обаче смятат, че тази цел е доста нереалистична - "разводът" с руския газ може да се случи за срок от 10 години, пише Ройтерс. Първата спънка например са празните газохранилища в Европа, за които за новия зимен сезон ще са нужни повече количества газ от традиционното. Още повече, че през април ЕК ще предложи регулация, според която ЕС трябва да започва отоплителния сезон (октомври - март) с газохранилища пълни до най-малко 90% от капацитета.

Трудно може да се оцени колко ще коства замяната на тръбния руски газ с втечнен газ. От началото на годината страните плащат между 200 млн. евро и 800 млн. евро на ден за доставките на "Газпром". В момента и двете страни са съсредоточени единствено до доставките по дългосрочните договори - руската компания не осигурява допълнителни количества газ на европейския пазар от лятото на 2021 година.

Едно е сигурно обаче, че запълването на газохранилищата по цените на спот пазарите през февруари ще струва 65 млрд. евро.

Според Брюксел отказът от руския газ е напълно реализируем план, пише още Ройтерс и допълва обаче, че това би коствало разходи и конкурентоспособност за европейската икономика, още повече, че цените на енергийните източници вече причинява икономически проблеми.

В плановете на ЕК, които ще бъдат подробно разписани и представени до края на май, през тази година общността може да си спести малко над 100 млрд. куб. метра газ от Русия. През 2021 година ЕС внесе 155 млрд. куб. метра руски природен газ. Алтернативите са втечнен газ и повече тръбен газ - например от Азербайджан.

Страните от ЕС могат да внесат 50 млрд. куб. метра втечнен газ и още 10 млрд. куб. метра алтернативен тръбен газ, посочват още от ЕК. Но проблемът е, че необходимите количества втечнен газ са около 10% от общото производство и би било предизвикателство за ЕС да ги осигури. Производителите не могат толкова бързо да увеличат капацитета си и ще са нужни поне няколко години, за да увеличат доставките, пише базираният в Германия мозъчен тръст Agora Energiewende.

Но от друга страна рекордните цени на газа в Европа привлякоха доста доставки от САЩ и други производители. От началото на годината на Стария континент пристигат рекордни количества втечнен газ, но и цената е 10 пъти по-висока спрямо минали години. Замяната на тръбния газ от Русия, доставян по дългосрочни договори, ще означава и повече покупки на спот пазарите, където по традиция цената е по-висока.

Търсенето в Азия също е предизвикателство за Европа, която ще трябва да се бори, за да гарантира доставките си, повишавайки допълнително цените.

Европа ще играе играта на руския президент Владимир Путин, ако страните започнат да се конкурират една с друга за покупката на втечнен газ, предупреждават и от белгийския мозъчен тръст Bruegel.

По-добрата стратегия обаче е координацията, включително и на международно ниво. ЕС може да използва своите дипломатически връзки, за да играе заедно с другите големи купувачи на втечнен газ и така да бъдат стимулирани производителите да увеличат доставките, а не да се конкурират за едни и същи количества.

И ако газът е предизвикателство, другите мерки на ЕК изглеждат почти неизпълними до края на тази година - подобряване на енергийната ефективност и увеличаване на зелената енергия. Това е от съществено значение в плана на Брюксел, защото природният газ в Европа е основен енергоизточник при производството на ток.

Според разчетите само соларните и вятърните централи могат да спестят 170 млрд. куб. метра газ годишно до 2030 година. За целта обаче капацитетът им трябва да се повиши до 480 гигавата вятърни и 420 гигавата соларни мощности. Към 2021 година инсталираните вятърни паркове са с обща мощност от 189 гигавата.

Според оценките на Bloomberg, ако страните от ЕС инвестират общо 240 млрд. евро в периода 2022 -2025 година, те могат да добавят 65 гигавата вятърни и 150 гигавата соларни мощности.