Затруднените европейски банки посрещнаха 2022 г. с вълна от оптимизъм, невиждана от повече от десетилетие. Очакванията бяха лихвените проценти най-накрая да започнат да се повишават, пандемията от COVID-19 да отшуми и печалбите им да нараснат. Кризата в Украйна бързо разби тази представа.
Нахлуването на Русия в Украйна предизвика отлив на западни компании от Русия, доведе до силен ръст на цените на суровините, удари еврото и заплашва света с рецесия точно когато европейските кредитори изглеждаха готови да влязат отново в режим на растеж, пише Ройтерс.
Инвеститорите се връщаха предпазливо към сектора, привлечени от евтините оценки и перспективата, че излишъкът от капитал, заделен по време на пандемията, ще бъде върнат като дивиденти и обратни изкупувания.
Плановете за разпределение на капитала на италианската UniCredit изглежда висят на косъм, след като банката заяви, че отписването на нейния руски бизнес ще струва около 7,4 млрд. евро - най-ярката индикация досега за това как кризата влияе на сектора.
Индексът STOXX на европейските банки падна с 15% след инвазията на 24 февруари срещу само 5% спад в референтния индекс STOXX, заради което банковият сектор стана един от най-зле представящите се сектори в региона.
Акциите на европейските банки се търгуват с отстъпка от повече от една трета спрямо техните конкуренти в САЩ, показват изчисленията на RBC Europe. Акциите на банките в Европа могат да поевтинеят допълнително, тъй като оценките са все още над най-ниските нива, наблюдавани при предишни кризи.
Това отразява сериозна промяна в настроението само през последните няколко седмици. Отчетите за печалбите на банките за цялата година през февруари отразяваха оптимистичен тон. Редица кредитори, например HSBC, Barclays и UBS, публикуваха големи печалби, обещаваха повече плащания на акционерите и подчертаваха подобрените перспективи.
Оценката на потенциалните щети за отделните банки е сложна заради различните начини, по които финансовите институции са изложени на кризата, казва Ерик Теорет, глобален макростратег в Manulife Investment Management. Някои притежават руски облигации и акции, други - дялове в руски банки, а трети все още са чувствителни към вторични ефекти върху европейската икономика.
„Европейският растеж ще бъде засегнат, както и европейските банки с експозиции към Русия - това е едно от най-големите ми опасения“, казва Теоре.
Френските, италианските и австрийските банки имат най-директна експозиция към Русия, според анализ на Citi. Тези, които могат да загубят най-много чрез своите дялове в местни кредитори – например италианската UniCredit и френската Societe Generale, могат да се справят с пълното отписване на тези дялове, казват анализаторите.
Societe Generale на 3 март заяви, че ще може да покрие отписването на своя дял за 15 млрд. евро в местния кредитор Росбанк. Австрийската банка Raiffeisen обмисля да напусне Русия, където е десетата по големина банка в страната по активи, съобщи Ройтерс по-рано този месец.
Потенциално по-вредни за европейските банки в дългосрочен план са рисковете от забавено повишаване на лихвите на централните банки, намаляващите перспективи за връщане на излишния капитал на акционерите и заплахата от стагфлация, при която цените се покачват на фона на спиране на растежа.
Преди конфликта пазарите очакваха лихвите по депозитите на Европейската централна банка, които се повишиха до нула в края на миналата година, да се увеличат повече. Сега очакванията са за ръст в рамките на 20 базисни пункта, коментира анализаторът на Berenberg Майкъл Христодулу.
Това вреди на банките, защото по-високите референтни лихвени проценти им помагат да генерират по-големи печалби от спреда между лихвите, начислени по заеми, и тези, изплащани на вложителите.
Вероятно замразяване на корпоративното набиране на средства може да удари и банки, като Barclays и Deutsche Bank, които имат значителен бизнес на капиталовите пазари. „Емитирането на дълг и дялов капитал от клиенти ще бъде отложено, докато има по-голяма сигурност. Това може да се отрази негативно на общите приходи от поемане“, посочва Мария Ривас, старши вицепрезидент глобални финансови институции в DBRS Morningstar.