Сътресенията при петрола - пореден предизборен проблем на Ердоган

Ръстът на цената на суровия петрол разширява последиците от слабата лира върху турската икономика в момент, когато президентът Реджеп Ердоган се готви за трудна изборна битка на фона на висока инфлация и стагниращи заплати, пише Bloomberg.

Потребителската инфлация надхвърли 54% и вече е най-високата сред икономиките от Г-20, очаква се проблемът да се задълбочава, тъй като цената на петрола нарасна над три пъти в турски лири през последните 12 месеца.

Влошаващите се перспективи усложняват предизборните съображения на Ердоган по-малко от 14 месеца преди парламентарните избори, а популярността му е около 40% и е най-ниската от началото на управлението му преди две десетилетия. Турският лидер принуди централната банка да понижи лихвите, за да създаде повече работни места, но растящите разходи за енергия тласкат Турция по-дълбоко в спиралата на растящи цени.

Bloomberg публикува четири графики, които показват последиците от цената на петрола върху най-голямата икономика в Близкия изток.

Цената на петрола нарасна от малко над 500 лири (34 долара) за барел до близо 1800 лири през последната година, а световните цени се удвоиха в доларови изражения, сривът на турската валута се прибави към бремето върху потребителите. Турция, която внася около 900 хил. барела петрол на ден, повиши цените на горивата шест пъти само през последната седмица, застрашавайки да влоши още повече доверието на потребителите. Политическата опозиция в Турция твърди, че честите повишения отразяват нещо повече от ръста на глобалните цени на суровините и са прекият резултат от лошото управление на правителството.

Турската потребителска инфлация вече достигна 20-годишен връх, но производствените цени са сигнал, че най-лошото тепърва предстои. Заводската инфлация се ускори до 105% миналия месец, движена от ръста на енергийните разходи. Исторически данни показват, че повишаването през последно време на цената на петрола сорт Брент и на газа ще тласкат още по-нависоко цените на потребителските стоки.

Предвид очакванията на централната банка за цена на петрола от 80,4 долара за барел, настоящите цени и очаквания до края на 2022 г. може да прибавят 4,8 процентни пункта към инфлацията до края на годината, казва Селва Бахар Базики, икономист от Bloomberg Economics.

Растящият внос на енергията е довел до разширяване на външнотърговския дефицит през първите два месеца на годината. Това се случи, след като турски представители начело с Ердоган заявиха, че очакват страната да регистрира излишък по текущата сметка благодарение на по-слабата лира, цел, която сега изглежда недостижима.

Растящите външни дисбаланси обикновено водят до поскъпване на лирата, което по-късно подхранва потребителската и производствената инфлация.

Колебанията в цените на суровия петрол и последиците от тях върху текущата сметка обикновено правят лирата уязвима. Усилията на правителството през последно време за стабилизиране на валутата водят до известно подобряване на отношенията на лирата с външната търговия, като 40-дневната корелация показва реакция, която не е толкова крайна, колкото средното историческо равнище.

По-слабата корелация може да се дължи на временно „изкривяване“, породено от мерките през последно време, чието въздействие може да е краткотрайно, коментира Ник Стадмилър, директор на отдела за развиващите се пазари в компанията Medley Global Advisors.