Частичното примирие от руските сили около украинския град Мариупол ще е в сила за петчасов период в събота между обяд и 17 ч. московско време (9-14 ч. по Гринуич), съобщиха местните власти, цитирани от световните агенции.
Цивилните ще могат да напуснат града в този часови диапазон. Украинското правителство съобщи, че планира да евакуира около 200 хил. души от Мариупол и 15 хил. от Волноваха, а Червеният кръст е гарантът на примирието.
По-рано днес Русия съобщи, че войските ѝ, които са обградили пристанищния град на Азовско море, ще спрат да стрелят и ще позволят на цивилните да преминат. Страната планира също частично примирие, за да позволи хуманитарен коридор за излизане и от Волноваха.
Градският съвет в Мариупол съобщи в комюнике, че цивилните ще могат да се отправят към град Запорожия и ще имат възможност да използват специално уредени автобусни маршрути, както и собствени коли.
Евакуацията в събота ще бъде първата от няколко етапа, допълниха властите.
„Предвид факта, че градът ни постоянно е под безмилостен обстрел от окупаторите, няма друго решение“, заяви кметът на града Вадим Бойченко, цитиран в комюникето.
По-късно градският съвет съобщи, че Русия не спазва напълно примирието. „Преговаряме с руската страна, за да потвърдим спирането на огъня по целия маршрут на евакуацията“, заявиха властите. Няма директен отговор от Русия.
Украинското правителство проучва данни на армията си, че руските войски използват примирието, за да напреднат към Мариупол, съобщи украинският министър за реинтеграцията на временно окупирани територии Ирина Верешчук.
Руското министерство на отбраната заяви, че широката офанзива в Украйна ще продължи и отрече да е откриван огън срещу цивилни.
„Въоръжените сили на Руската федерация продължиха да извършват удари срещу военна инфраструктура на Украйна“, заяви говорителят на министерството на отбраната Игор Конашенков и допълни, че сили на контролирания от сепаратистите Донецк в източната част на Украйна продължават да затягат обръча около Мариупол.
Украйна твърди, че руските сили са съсредоточили усилията си около обграждането на Киев и Харков, втория по големина град в страната, и целят на установят сухопътен мост към Крим.
Киев, който е на пътя на руската колона от бронетранспортьори, спряла край украинската столица от няколко дни, отново беше подложен на обстрел, като експлозии се чуваха от центъра на града.
Украинската медия Suspilne цитира властите в Суми, на около 300 км от Киев, според които има риск от улични боеве в града. Те призоваха местните жители да останат в скривалищата.
Очаква се украинският президент Володимир Зеленски да притисне Вашингтон за повече помощ във видеоразговор с представители на американския Сенат в 14,30 ч по Гринуич в събота.
Ожесточена отбрана
Украинският министър на отбраната Олексий Резников заяви, че 66 224 украински мъже са се завърнали от чужбина, за да се присъединят към боевете срещу нашествието на Русия. „Има още 12 бойни и мотивирани бригади. Украинците са непобедими“, съобщи той в онлайн публикация.
Украинската армия съобщи, че въоръжените сили „воюват ожесточено, за да освободят украински градове от руските окупатори“, като контраатакуват в някои области и нарушават комуникациите.
Министерството допълни, че са разрушени най-малко 39 руски самолета и 40 хеликоптера. Русия, от своя страна, твърди, че е унищожила 82 украински самолета, 708 бронетранспортьора и 56 дрона.
Руските сили извършват най-голямото си настъпление на юг, където завзеха първия голям украински град, Херсон, тази седмица. Бомбардировките се засилиха през последните дни в североизточните градове Харков и Чернигов.
Американският държавен секретар Антъни Блинкен изрази убеденост пред ВВС, че Украйна може да спечели войната с Русия. Той не каза колко време ще продължи конфликтът, но заяви, че поражението на Украйна не е неизбежно.
“Ако намерението на Москва е било да опита някак да свали правителството и да установи свой марионетен режим, 45 милиона украинци ще отхвърлят това по един или друг начин“, изтъкна Блинкен.
Войната вече не върви така, както вероятно си я е представял президентът Владимир Путин, допълни той.
Блинкен каза още, че е притеснен от ескалация. „Това ни притеснява и сме съсредоточени върху него, защото единственото по-лошо нещо от война, която е ограничена до Украйна, е война, която ескалира още повече и излиза извън границите ѝ“, каза американският държавен секретар.
Той предупреди, че руските сили използват „все по-жестоки“ методи срещу цивилни в Украйна и допълни, че в резултат на това има огромно човешко страдание.
„Виждаме, че Русия се насочва към критична инфраструктура, за да спре достъпа на украинците до вода, ток, отопление. Тези методи, за съжаление, за зла участ, са част от руския наръчник при президента Путин. И мисля, че вероятно ще станем свидетели на още такива методи“, заяви Блинкен.
На въпрос дали САЩ ще опитат да сменят ръководството в Москва, за да сложат край на нашествието, той отговори: „Не искаме това и във всеки случай това не е наша работа. Руският народ трябва да реши кои да са ръководителите му“.
Междувременно министърът на отбраната на Литва съобщи, че Германия ще изпрати военновъздушни сили в страната, а САЩ ще изпратят батальон, въоръжен с танкове, предава Ройтерс.
Подкреплението, в което влизат и още военни от Нидерландия, е отделно от войските, които пристигат за военни учения в Литва през март, каза Арвидас Анусаускас пред репортери.
Новите военни и ученията ще увеличат общия брой на чуждестранните сили от НАТО в Литва до 4000 към края на март спрямо 3000 в момента, уточни министърът.
Литва поиска от НАТО да добави още военни и оборудване след нашествието на Русия в Украйна.
09:06 | 14.09.22 г.