Френският държавен глава Еманюел Макрон официално се включи в надпреварата за следващия президентски мандат. Центристкият политик обяви кандидатурата си за изборите през април в четвъртък вечерта. Вестник Libération публикува онлайн писмото на Макрон до народа, което ще бъде публикувано и в печатните издания на страната в петък.
По този начин 44-годишният президент се кандидатира за втори мандат в Елисейския дворец, който ръководи от 2017 г. насам. В продължение на месеци проучванията на общественото мнение отреждаха на Макрон първото място с около 25 процента одобрение, изпреварвайки дясната Марин льо Пен, консерваторката Валери Перес и крайнодесния лидер Ерик Земур.
„През последните пет години заедно преживяхме многобройни изпитания. Тероризъм, пандемия, завръщане на насилието, война в Европа: рядко Франция се е сблъсквала с такова натрупване на кризи", пише Макрон, който се въздържа да обяви кандидатурата си в реч заради войната в Украйна. „Не постигнахме всичко", от днешна гледна точка той би взел някои решения по различен начин.
Промените, въведени по време на неговия мандат, обаче помагали на много французи да живеят по-добре, а Франция ставала по-независима. Кризите през последните две години показаха, че този път трябва да бъде продължен, твърди президентът. „Ето защо ви моля за доверие за още един мандат като президент на републиката. Кандидатирам се, за да намеря заедно с вас уникален френски и европейски отговор на предизвикателствата на века", написа президентът. „Ще трябва да работим повече и да продължим да намаляваме данъците върху труда и производството", допълва той в текст от три страници, в който представя основните насоки и ценности, свързани с неговия проект.
Макрон започна мандата си като млада политическа звезда и обеща ново политическо начало. С многобройни реформи той искаше да промени разпределението на местата в университетите и на пазара на труда, както и да създаде по-справедлива пенсионна система. По отношение на външната политика той се застъпва и за обновяване на Европейския съюз.
Неведнъж имаше масови демонстрации срещу плановете му за реформи. Опонентите му го възприемат повече от всякога като олицетворение на политическия елит, който живее откъснат от грижите и проблемите на обикновеното население. Протестите на „жълтите жилетки", в частност, поставиха президента под натиск в продължение на седмици. На общинските избори през 2020 г. и на регионалните избори през 2021 г. партията LREM (La République en Marche), основана от Макрон, се представи слабо.
На президентските избори през 2017 г. Макрон пожъна голям успех. Като аутсайдер извън класическия партиен спектър той се възползва от разединената левица и аферата на консервативния кандидат Франсоа Фийон, свързана с обвинението във фиктивно наемане на работа на съпругата му. На втория тур на изборите проевропейският кандидат в крайна сметка надделя над Льо Пен.
Макрон израства като син на лекар в Амиен, посещава йезуитско училище и завършва елитния университет ENA. До 2012 г. работи като инвестиционен банкер, след което съветва президента социалист Франсоа Оланд и е министър на икономиката в неговия кабинет от 2014 до 2016 г. В миналото е бил член и на Социалистическата партия.
12:27 | 09.09.22 г.