Светът гласува срещу Путин

Вчерашният ден ни донесе две гласувания в ООН, които носят радост в мрачни времена. Първото беше в Ню Йорк, на Общото събрание на ООН. То доведе до неочаквано ясно осъждане на агресивната война на Русия срещу Украйна: 141 гласа „за", 5 гласа „против" и 35 гласа „въздържал се". То ясно показа, че Москва има само четирима приятели в целия свят. 

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш приветства резолюцията: „Народът на Украйна спешно се нуждае от мир. И хората по целия свят го изискват“. Посланикът на Русия в ООН Василий Небенся обяви, че Русия няма да промени курса си в Украйна, който очевидно се харесва само на Беларус, Северна Корея, Еритрея и Сирия.

След като Китай сигнализира за намерението си да се въздържи, страни като Армения, Куба и Никарагуа решиха да не гласуват или се въздържаха, като Индия и Иран. А иначе приятелски настроената към Русия Сърбия гласува в подкрепа на резолюцията.

Тя не е обвързваща според международното право, но поставя под съмнение системата на Владимир Путин. От правна гледна точка по-важни са разследванията, които в момента се провеждат от Международния наказателен съд в Хага: 39 държави членки поискаха разследване на подозренията за военни престъпления и евентуални престъпления срещу човечеството.

Вторият вот не е свързан с имперски заблуди, а с екологична катастрофа. В Найроби Асамблеята на ООН за околната среда започна конкретни преговори за международно споразумение за употребата на пластмасите, което да е готово най-късно до края на 2024 г. Делегациите единодушно се обявиха за създаването на комитет, който да договори подробностите.

Ден, който ще остане в „учебниците по история", радва се норвежкият министър на околната среда Еспен Барт Ейде. Германският министър на околната среда Щефи Лемке говори за „исторически резултат", изпълнен с надежда, че вълната от пластмасови отпадъци може да бъде овладяна. Според нови данни 70% от 460-те милиона тона произведена пластмаса се оказват в боклука. Само десет процента се рециклират.

Какво още се случи вчера?

„Трябва да се отопляваш с нещо!" - така Владимир Путин коментира на един конгрес преди единадесет години германското отношение към ядрената енергетика и въглищата като към екологична катастрофа.

Руският автократ, разбира се, имаше предвид собствения нефт и газ на Русия, от които Европа сега иска да се откаже по основателни причини, като по този начин създава затруднения в доставките. Министърът на икономиката на Германия Роберт Хабек се разпорежда да бъде закупен природен газ за 1,5 млрд. евро и почти едновременно да бъдат освободени 434 000 тона от националния петролен резерв. Зеленият политик разчита на втечнен природен газ (LNG) от САЩ, Катар и други страни. И накрая, в рамките на борбата с недостига на газ ще бъдат изградени четири нови пристанищни терминала за втечнен природен газ в Брунсбютел, Щаде и Вилхелмсхафен (два проекта).   В този смисъл и България предприема мерки - обсъждани са алтернативни доставки на газ през България за Украйна през старото трасе на руските доставки у нас - Трансбалканския газопровод, коментира по време на изслушване в парламентарната комисия по енергетика ресорният министър Александър Николов. Има свободен капацитет през входните точки с Турция в размер на около 14 млн. куб. метра на денонощие, уточни той.

А иначе последните данни за войната гласят, че големият украински град Херсон (с население 300 000 души) е паднал в ръцете на армията на Путин. В момента тя се придвижва към Киев в огромен конвой от военни превозни средства. Изглежда, че Путин няма „стратегия за излизане".

Той планира да създаде васална държава, която да го слуша и която да бъде ръководена от Виктор Янукович като президент - т.е. от приближения на Москва, когото народът прогони след бунта на Майдана през 2014 г. 71-годишният президент и неговото правителство отхвърлиха споразумението за асоцииране с ЕС през ноември 2013 г.

От друга страна, френският президент Еманюел Макрон все още не иска да се откаже от дипломацията в конфликта с Русия. В телевизионно обръщение снощи той разказа за решението си да „поддържа контакт с президента Путин, докато мога и докато е необходимо".

Войната в Украйна беше подбудена от руския държавен глава, уточни Макрон, тази война е „породена от дух на отмъщение, воден от ревизионистичен прочит на европейската история".

Бомбите срещу Киев вероятно ще повлияят и на предизборната кампания във Франция, смята президентът, който все пак остави отворен въпроса дали ще се кандидатира отново за държавен глава. Крайният срок за кандидатстване е утре, петък.

Да не пропуснем още нещо любопитно от вчерашния ден. Досега един младеж следеше многобройните полети на шефа на Tesla Илон Мъск чрез Twitter. Сега 19-годишният Джак Суини от Флорида има нова цел за следене: руски олигарси.

Профилите на Суини @RUOligarchJets и @Putinjet вече имат почти 300 000 последователи. Милиардерите от обкръжението на Путин обаче вероятно не са толкова недоволни от това, колкото от трансграничната конфискация на символите на статута им. Според материал на Forbes суперяхтата Dilbar на Алишер Усманов е била конфискувана в Хамбург. Тя е в корабостроителницата Blohm + Voss за преоборудване. Две площадки за кацане на хеликоптери, хеликоптер, сауна, фитнес зала, дванадесет апартамента и огромен плувен басейн са част от оборудването на този обект, чиято стойност се оценява на 540 милиона евро.

За да предотврати това, Роман Абрамович, олигарх, който се занимава с футбол, се опитва бързо да се отърве от „трофейните си активи": вила с 15 стаи, пентхаус и топ клуба Челси. Швейцарският милиардер Хансйорг Вис, който живее в САЩ, се интересува от силно задлъжнелия клуб.

Икономическите санкции срещу Русия принудиха редица компании като Apple, Exxon, Boeing и др. да обявят, че се изтеглят или спират продажбите, което остави Москва финансово и дипломатически изолирана. Рублата падна до ново рекордно ниско ниво в сряда, което ще удари жизнения стандарт на руснаците, а фондовият пазар остана затворен.

А на този фон в България прокуратурата обяви, че разследва генерал от резерва за предаване на тайни на Русия, което доведе до изгонване на двама руски дипломати и обещание от Москва за реципрочни мерки. 

И докато московската борса остава затворена за четвърти пореден ден, разпродажбите в Лондон на листнати там компании показват какво ще се случи и в Москва. Руските компании се търгуват за стотинки, а сривът на акциите на "Лукойл" с  93,23% до 0,72 долара показва, че на практика пазарът приема, че концернът няма да има клиенти. Всяко нещо си има цена, за агресията тя очевидно е висока.