Въпреки нападенията: Русия и Украйна искат отново да разговарят

Какво следва за Украйна? Засега в сряда столицата Киев е пощадена от сериозни сражения, но в много части на страната нападенията на руската армия се увеличават.

В източния украински град Харков, втория по големина в страната, руски войници са нападнали военен медицински център, съобщават медиите. Избухнали са сражения с украински части, съобщава агенция „Униан“.

В южния украински град Херсон руски танк е обстрелвал сграда на украинската разузнавателна служба СБУ, съобщава агенция „Укринформ“, а според Москва руските сили са превзели Херсон.

Южният украински град Мариупол на Азовско море също е подложен на силен обстрел. Според градския съвет той все още е в украински ръце. Руските военни сили атакуват граждански обекти, включително жилищни блокове, болници и импровизирани приюти за хора, разселени от боевете.

Предиобяд Кремъл обяви, че вече е готов за подновяване на преговорите с украинската страна. „Днес следобед, в късния следобед, нашата делегация ще бъде на място в очакване на украинските преговарящи", заяви говорителят Дмитрий Песков, според агенция „Интерфакс“. „Нашата делегация ще бъде готова да продължи разговорите тази вечер", допълни той. Песков не назовава обаче мястото на срещата.

След първите разговори в понеделник и двете страни споменаха беларуско-полската граница като място за преговори. Първият кръг остана без осезаеми резултати.

Москва не възнамерявала да прави отстъпки предварително. Песков уточни, че Русия настоява за исканията, формулирани от президента Владимир Путин.

Според тях правителството в Киев трябва да признае „народните републики" Луганск и Донецк, както и суверенитета на Русия над черноморския полуостров Крим. Русия също така изисква и „демилитаризация" на Украйна. Междувременно украинската страна заяви, че е готова да разговаря, но не е готова да приеме руските ултиматуми. Информационната агенция ТАСС съобщи, че двете страни ще продължат преговорите си на втория кръг днес.

Стотици хиляди хора бягат

Войната продължава да прогонва много украинци от родината им. По данни на правителството около 500 000 бежанци от съседната страна вече са пристигнали в Полша. „Длъжни сме да помагаме на съседите си и го правим. Създадохме хуманитарен коридор, ускорихме всички процедури, които можехме да предприемем от наша страна", заяви министър-председателят Матеуш Моравецки.

Румъния обяви, че от началото на агресивната война в страната са пристигнали около 120 хил. души от Украйна. Повече от половината от тях са заминали за други западни страни, така че в момента в Румъния има около 46 хил.  украински бежанци, съобщи министър-председателят на Румъния Николае Чука. Европейската комисия планира да предостави бързо закрила на военните бежанци в държавите от ЕС. ЕК официално предложи да се въведат в сила правилата на ЕС в случай на „масов приток" на разселени лица, които биха позволили временна закрила на украинците без дълга процедура за предоставяне на убежище.

Ако правилата влязат в сила, украинците ще могат да кандидатстват за статут на закрила във всяка страна от ЕС. Първоначално защитата ще продължи една година, но може да бъде удължена за още две години. Правото да се кандидатства за убежище остава.

Навални призовава за протести

Алексей Навални, противник на Кремъл, който в момента е в затвор, призова хората в Русия да протестират срещу войната в съседна Украйна. Протестите трябва да се провеждат всеки ден – „където и да се намирате: в Русия, Беларус или на другия край на планетата", заяви той в профила си в Twitter. „Ние, Русия, искаме да бъдем държава на мира. За съжаление в момента малко хора биха ни нарекли така. Но поне няма да се превърнем в нация от страхливи мълчаливци", продължава той.

1/12 We - Russia - want to be a nation of peace. Alas, few people would call us that now.

45-годишният активист призова хората да се осмелят да излязат на улицата въпреки заплахата от арест. Руските власти призовават хората да не посещават нерегламентираните митинги. Според активисти за граждански права през последните дни хиляди хора са били арестувани по време на антивоенни демонстрации в цяла Русия.

„За да спрем войната, трябва да напълним затворите и полицейските джипки", гласи сега призивът на Навални. „Всичко си има цена. А сега, през пролетта на 2022 г., трябва да платим тази цена“, посочи той.

Руският режим се противопоставя на протестите. Междувременно са арестувани най-малко 6000 антивоенни демонстранти, предава Ройтерс.

Шолц продължава да изключва възможността за намеса на НАТО

За канцлера на Германия Олаф Шолц намесата на НАТО във войната на Русия в Украйна не е вариант. „Няма да се намесваме с военна сила. Това се отнася за НАТО, то няма да го направи, както и за всички останали. Това би било погрешно в тази ситуация", заяви Шолц в сряда по време на първото си посещение в Израел. „Това, което правим, е подкрепа“, допълни той.

По-конкретно канцлерът споменава финансовата помощ и доставките на хуманитарна помощ. „Това е, което можем да направим", посочи той. Санкциите вече са оказали влияние, като поред него това показва, че позицията между последователност и предпазливост е правилна. „Вярвам, че това са правилните решения", отбеляза Шолц.

Той възнамерява също да работи за скорошно продължаване на мирните преговори между Русия и Украйна. „Разбира се, сега най-важното е дипломацията да получи още един голям шанс", каза той. В същото време отново призова Русия незабавно да прекрати всички военни действия. „Нападенията срещу гражданска инфраструктура и цивилни граждани трябва да спрат", подчерта Шолц.