В Европа има война - на под час полет от Варна. Но обявяването на войната от страна на руския президент Владимир Путин не е насочено само към Украйна. Бомбите и ракетите всъщност разтърсват разбирането ни за политика, вярата ни, че през 20-те години на XXI век би трябвало да са възможни и други форми на разрешаване на конфликти, различни от войната.
Бомбите и ракетите атакуват световния ред, основан на правила. Нападението на Владимир Путин е не само грубо нарушение на международното право, но и посегателство срещу нашата свобода.
Опитният кремълски властник, който управлява Русия повече от 20 години, знае какво причинява не само на Запада, но и на собствената си страна. Самият Путин и целият му управляващ елит оттук нататък ще имат статут на парии в международната общност.
Ще има строги санкции, които ще се отразят на същността на страната, която си остава бедна въпреки гигантското си богатство от суровини. Путин ще бъде считан за завоевател на страна, която ще му окаже голяма съпротива и ще бъде враждебно настроена към Москва дори след евентуално анексиране.
Какво движи този човек? Дали това, което прави, е лудост, или е политическа калкулация?
Путин обяви като цел "демилитаризация на Украйна". Това значи всъщност унищожаване на украинската армия - на отбранителните способности на една независима страна. Това е война, независимо от термина, който използва този диктатор. Путин използва и друг термин - "денационализация". А това означава само едно - той иска да анексира цяла Украйна.
Въпреки това не може да се спекулира отсега дали Русия ще се установи трайно в Украйна. Ясно е обаче, че Путин се интересува от политическия контрол над нея - военната операция е средство за постигане на целта. А и руският президент даде ясен сигнал в речта си. От една страна, той говори за геноцид в двете „народни републики". От тези думи може да се заключи, че операциите ще бъдат ограничени до тези два региона, за да се сложи край на „геноцида“. Но в същото време Путин говори и за демилитаризация на цяла Украйна. Това би означавало, че става дума за по-голяма операция.
А стремежът на Путин вероятно не е да отвлече вниманието от вътрешните си проблеми, като например икономическите. По-скоро става дума за външнополитически проект, защото цената, която руският президент ще плати, е много висока. Целта на Путин е да реорганизира европейската архитектура за сигурност, а Украйна е само пример, който се дава в момента, само началото.
В обществения дебат много видове събития, големи или малки, многократно са определяни като исторически. Често след това те бързо се забравят. Но няма съмнение, че 24 февруари 2022 г. ще остане в историята. Нахлуването на Путин в Украйна сложи край на трийсетгодишен период, в който се правеха опити за изграждане на либерално-демократичен ред в цяла Европа.
Сега континентът отново се разпада на два блока: свободна западна зона в НАТО и ЕС, от една страна, и авторитарна империя на изток, от друга. Тя обаче е много по-малка, отколкото по време на Студената война. Понастоящем в нея членуват само Русия и Беларус. Следващите няколко дни ще покажат дали Путин ще успее да включи Украйна в своята територия, изцяло или частично, както е правил досега. Нищо не подсказва, че той ще спре на половината път.
За Запада на карта е заложено запазване на позициите си. Обявените реакции, особено икономическите мерки, трябва да дойдат бързо и да се усетят. Те няма да успеят да принудят Путин да се върне назад. Целта е да се увеличат разходите му, за да се затруднят колкото се може повече по-нататъшните (военни) действия. Става дума и за изпращане на политически сигнал, че военната реорганизация на Европа е неприемлива. В крайна сметка източният фланг на НАТО трябва да бъде укрепен възможно най-скоро. Никой не знае докъде ще стигне експанзията на Путин. На думите му вече не може да се вярва.
Нахлуването в Украйна е удар по цивилизацията, какъвто Европа отдавна не е преживявала. Този удар надхвърля Балканските войни и предишните нахлувания на Путин в Грузия и Крим. Велика сила, която отрича правото на държавност на мирен съсед и го напада без причина, се връща към най-мрачните времена в европейската история. Путин се опитва да върне часовниците на континента по начин, който доскоро беше немислим за мнозина.
В Западна Европа, но и в България мнозина трябва да се чудят защо никога не са вярвали на предупрежденията за Русия от страна на източните ни съюзници. Европа не носи никаква отговорност за решението на Путин, той си я носи сам. Но военната касичка с рубли, която сега му позволява да нахлуе в Украйна, бе попълнена в значителна степен от Запада.
По-специално в Германия твърде малко политици са готови да признаят, че приходите от петролния и газовия бизнес в Русия не се използват основно за изграждане на либерална пазарна икономика и отворено общество, а за укрепване на армията. Та нека помислим само какво прави бившият канцлер Герхард Шрьодер. Е, в четвъртък сутринта се разбра по ужасен начин колко погрешна е била тази политика.
Дори демонстративното и изненадващо единство на Запада, който Путин винаги се е опитвал да раздели, не го спря да предприеме тази съдбоносна стъпка. Военната сила като продължение на политиката отново е мислимо средство в Европа: това е истинска цезура - с последици, които трудно могат да бъдат оценени.
Една от характерните черти на автократите е, че са готови да направят големи жертви, за да постигнат предполагаемо големи неща. Първите жертви на неговата политика са хората в Украйна, които сега се страхуват за живота и прехраната си. Цялата подкрепа на Запада сега е насочена към тях. Дали това включва и военна помощ - това вече е трудният въпрос, който трябва да бъде изяснен.
Предполагаемото велико нещо, към което се стреми Путин, е възкресяването на руската империя със зони на влияние. Путин иска да бъде владетел на свръхсила, която се възприема като такава. Той иска да преразгледа „най-голямата катастрофа на XX век" - разпадането на Съветския съюз.
Да, сега от него се страхуват, просто заради безпощадността му и несъмнено голямата му военна мощ. Уважение и респект обаче той няма да получи. Той би могъл да постигне това, ако през 20-те години на своето управление беше дал на страната си, толкова богата на културни и научни традиции, перспектива за бъдещето. Но уви, не го направи.
Въпреки това и на Запад, и в България, все още ще има хора, които ще обвиняват американците, НАТО или ЕС за войната, поне косвено. И това няма да са само хората, които са на заплата при Путин. Но просто не е вярно, че напредъкът на демократичните институции на Запад представлява заплаха за сигурността на Русия. Никой в НАТО не би си помислил да нападне ядрената сила Русия, това би било самоубийство.
Нещо повече, стремежът към Запада беше свободно изразена воля на народите от Източна Европа, включително и на украинците. Не можем да ги виним: Русия не предлага привлекателен модел на живот, а сега към това се добавя и военно нахлуване. Именно това е разликата между западната представа за Европа и света на Путин: никой не е принуден да се присъедини към ЕС или НАТО, а Путин, от друга страна, изисква вярност със силата на оръжието.
Западът не желае да воюва за Украйна и разчита на икономическо възпиране и дипломация. И за това си имаше основателни причини, но не се получи. Световната история е пълна с лидери, които не са могли да бъдат спрени отвън. В крайна сметка те обикновено хвърлят собствените си народи в катастрофа. Това вече може да се случи и в Русия.
А за Европа настъпва нова ера. Става дума за това, което Путин уж искаше да предотврати, но което вече е неизбежно: сдържането на Русия - във военно, икономическо и политическо отношение. Западът не бива да се колебае, защото в противен случай и други народи могат да бъдат заплашени от същата съдба като Украйна.
02:49 | 14.09.22 г.